Над 3 млн. българи живеят в сгради, които имат нужда от саниране. 98% от собствеността на панелките, към които най-вече е насочена новата национална програма, е частна, от което идва и сериозното предизвикателство собствениците да се обединят. Не по-малка е ролята на местните власти, които образно казано са между „чука и наковалнята“ – между държавата и собствениците, обединени в регистрирано сдружение. За предизвикателствата пред общините в процеса, в който зле изглеждащи сгради стават като нови и пестят енергия на собствениците си, потърсихме изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова.

Има ли готовност местната власт да помага в санирането на панелките и среща ли затруднения до момента?  

Местната власт трябва да свърши почти цялата работа по схема, която ще подготви централната власт за изпълнението на проектите. Проблемите са много и най-разнообразни. Не беше прието нашето предложение централизирано да се изготвят информационни листовки и брошури, и с това бяха натоварени общините. Дори те да бяха в електронен вариант, щеше да е много по-лесно, като местните власти добавят свои неща според местната специфика. Национална схема трябва да се прилага по еднакъв начин и по еднакъв начин трябва да се консултират хората.

На какъв етап е процесът?

Реалната работа е в своята начална фаза. В едни населени места са много напред, което означава, че може би предварително са започнали подготовката, на други места по-назад, но почти навсякъде се провеждат обсъждания с представители на сдруженията на собствениците. Тече информационна кампания, провеждат се събрания, регистрират се сдруженията, отговаря се на множество най-разнообразни въпроси. Процесът навлиза в интензивната фаза на изпълнение. Опитваме се да формираме нещо като вътрешна система въпроси и отговори – ако дадени общини са намерили добро решение, други да почерпят опит.

Какви са въпросите, които се поставят?

В момента преобладават въпросите, които вълнуват сдруженията на собствениците и това е нормално. Най-големият кръг от въпроси са свързани с безпокойството да не се спре процесът, ако един или няколко собственици са неоткриваеми и не може да бъде осигурен достъп до техните апартаменти. Има и доста въпроси, свързани с външния дизайн на санираните сгради, които трябва да се решават индивидуално в диалог със сдруженията.

Кой ще решава частните случаи?

Честно казано, не ми е много ясно. Поставихме доста въпроси, на които все още очакваме отговор от МРРБ. В самите нормативни документи пише безвъзмездно финансиране до 100%, което малко ни притеснява – щом има до 100, значи може да има 90%, 80%. Изчакваме толерантно, защото явно на първия етап преобладават въпросите, свързани със създаването и функционирането на сдруженията на собствениците.

Преведени ли са някакви средства от държавата на общините, например за издаването на информационни брошури?

Няма никакви средства, всяка община поединично се спасява. Както знаете, самото възлагане на общините дойде на етап след приемането на общинските бюджети, местните власти не успяха да подсигурят средства на етап разработка на бюджетите и сега в движение се търсят ресурси. Понеже сме в началния етап, няма толкова силен натиск за финансови средства, но е ясно, че той ще възникне и се опитваме да го изпреварим. Така или иначе решението е, че това ще бъде тежест и ангажимент на общината.

Кога се очаква все пак държавата да се включи с финансиране? Имаше коментари за авансови средства, които ще се превеждат.

Държавата се включва през финансирането на самите проекти. Правило в Европа е за големи проекти да са предвидени определен процент разходи за управление, администриране, контрол, отчетност и др. Такива няма, те трябва да се осигуряват от съответната община.

Правени ли са горе-долу изчисления средно колко пари са необходими на една община?

Не може да се направят, защото разходите зависят от интереса в населеното място и заявленията. Когато е едно заявление, разходите са едни, когато паралелно се работи по 10-15, както в по-големите градове, ситуацията е съвсем друга.

Имат ли общините административен капацитет, за да посрещнат голям интерес?

Административен капацитет по управление на дейността общо взето изградихме покрай европейските проекти. По Оперативна програма "Регионално развитие" санирахме публичните общински сгради, училища, детски градини. Като вид работа и дейност, това не е непознато за местните власти. Вярно е, че сега санирането е свързано с частни имоти, със стотици собственици, тоест има специфика, но начинът на управление на процеса и на дейността е много добре усвоен от общините.

Стана ясно, че общините ще загубят около 180 млн. лв. приходи от данъци след санирането, като облекчения. Продължавате ли да настоявате да няма такива облекчения?

Нищо по-логично няма. С парите на останалите данъкоплатци от данък Сгради ще се санират частни имоти, тоест с публични ресурси. Не може в частен имот да е вложен публичен ресурс и в същото време 10 години да си освободен от публични задължения. В това няма никаква логика, да не кажа, че дори е наказуемо при последващи и вътрешни, и външни проверки. Не може обновени, енергийно ефективни сгради да не плащат поддръжката на улиците около блоковете, уличното осветление и т.н. – данък Сгради отива за това. Разбира се, ако сградите са санирани със собствени средства, е логично те да бъдат освободени от данък за определен период, както е по закон.

Как се справят общините с бюджетите си за тази година? Има ли критични ситуации?

Рано е още да се говори за силно критични точки в изпълнението на общинските бюджети. Притеснява това, че единствените сигурни инвестиции са от нашите собствени приходи, които знаем колко са отънели. Няма свободни инвестиции за неотложни важни обекти, защото трябва да се съобразим с изтичащите срокове на европейските проекти от стария програмен период. Някой може да каже - вървете на пазара, търсете кредити. Нямаме възможност да вземаме заеми, тъй като сме в забранителния срок от девет месеца преди местните избори.

Много общини пострадаха от различни природни бедствия. Как върви процесът по подаване на заявления за щетите?

Върви с досегашните бавни темпове. Много разчитаме на новите идеи, които започват да излизат в публичното пространство за по-съвременен начин на организиране на дейността на държавата. Взехме решение и сме в процес на създаване на междуобщински фонд "Солидарност“. В него общините ще правят вноски на доброволен принцип и ще могат в първите часове след бедствие да теглят до три пъти по-висока от дадената от тях вноска. Нашата идея е да има средства в първите моменти, когато са най-необходими ресурси за животоспасяващи дейности, защото знаем, че държавната машина се задвижва месеци след това.

Кога ще заработи фондът?

Зависи от заявленията от общините за участие, като първите вече постъпват. Решението е след първите 30-35 заявления да учредим фонда.