От Проф. д-р Божимир Давидов, Дневник

Преди близо 30 г. в един английски вестник имаше голяма статия със следното въведение (по памет): "...Някога надменните англичани, нахлупили колонизаторските си коркови шлемове, идваха на Изток, за да разнасят сред неграмотните кулита* благата на цивилизацията. Днес от тук (от Синагпур, б. моя) те могат да изнесат модел на здравно осигуряване, пред който нашия английски модел "Бевъридж" изглежда примитивен".

Пресилено по журналистически ли? Да видим...

Солидарните модели

В западния свят са разпространени два основни модела на здравно осигуряване. Единият се нарича (разговорно) "Бевъридж" (или "Семашко") и е базиран на познатите у нас доскоро социалистически принципи – гражданинът плаща данъци, а срещу тях държавен фонд заплаща (предварително или последващо) медицинско обслужване и заплащане на част от медикаментите за домашно лечение. Има го в Обединеното кралство, Италия, скандинавски държави и другаде.

Другият се нарича (пак разговорно) "Бисмарк" и е базиран на днес познатите у нас принципи на задължителното здравно осигуряване. Има го в Германия, Франция и другаде.

Днес в повечето държави от западното полукълбо функционират в чист вид, в локални версии или в някаква комбинация именно тези модели. Характерното за тях е солидарността. В случая това означава, че всички здравно осигурени лица внасят данъци/здравни вноски. А ако и когато се наложи някой да използва медицински услуги, те се заплащат на лечителя (по определени правила) от държавата или от съответния здравно-осигурителен фонд. Или – "внасят всички, а ползват нуждаещите се".

От това произтича и следващата важна характеристика: индивидуалните вноски потъват в общия солидарен "котел" и се изразходват почти без остатък в същата календарна година за нуждаещите се. Натрупване по принцип няма.

Предимства и недостатъци на солидарните модели

Основното предимство на тези модели е очевидно: срещу поносимо малки вноски, осигуреният получава сигурност, че евентуални големи разходи за медицински услуги ще му бъдат спестени – т.е. ще бъдат заплатени.

Основният недостатък е на практика същият: може да се случи осигуреният да не използва медицински услуги дълго и много дълго време. Тогава логично у него възникват въпросите "за какво плащам" или "къде отиват моите вноски"?

От страна на осигурителния фонд, като недостатък се счита възможността осигуреният да използва медицински услуги и без особена потребност. Сред медицинското съсловие е известен феномена "ми, минах баби, да ми провериш кръвното". В този всъщност изключително сложен феномен се пресичат: самотата и нуждата от контакт, истинска (и/или параноична) грижа за здравето, която е и полезна, доверието в утешителните думи и поведение на лекаря и много други, които са предмет на самостоятелно изучаване.

За намаляване на тази възможност, осигурителните фондове са създали учудващо голямо количество разнообразни ограничителни механизми, правила, лимити и пр., които обаче се сблъскват с медицинската доктрина за безотказна помощ и с моралните ни критерии.

Още един недостатък на тези модели на практика е липсата на отговорност на осигурения към собственото здраве. Или по-точно – тази отговорност е оставена "в ръцете" на самия индивид. А всеки опит за ограничаване на тази безотговорност се счита за посегателство срещу гражданските права на индивида, извоювани едва ли не от Френската революция и американската Декларация за независимост. Борбата с ограничаването на тютюнопушенето у нас е може би най-яркия, но далеч не единствен пример.

Модел със засилена индивидуална отговорност

Веднага трябва да спомена, че модели с подобни идеи има в редица държави в Далечния изток, но като най-отчетлив ми изглежда този в държавата точно на обратния край на глобуса – Сингапур. Ето някои негови характеристики накратко:

- всеки гражданин задължително внася здравни вноски в държавен фонд

- вноските се натрупват в "лична здравна сметка" и се олихвяват, а неизразходваната част се наследява

- от натрупаната в сметката вноски осигуреният заплаща консумираната от него медицинска услуга – в държавни или частни медицински заведения. И нещо повече – от същите права се ползват и осигурените от него членове на семейството: деца, нетрудоспособни и пр.

- до определена възраст (около 60 г.) осигуреният задължително трябва да има определена минимална сума в сметката си. Ако са се събрали повече, той по определени правила може да изразходва превишението за здравни цели: почивка, подобряване на жилищни условия и пр.

Паралелно с основния фонд действат и такива за допълнително здравно осигуряване: за заплащане на лечение на скъпи и/или продължителни заболявания и няколко други.

Малко повече за този модел аз бях писал в специализирани и популярни издания, а писаха и редица авторитетни икономически експерти в доста свои статии и интервюта.

Дори и в такова конспективно представяне могат да проличат основни

Предимства и недостатъци на този модел

Недостатъците на солидарните модели са превърнати в предимства:

1. Осигуреният във всеки момент знае колко са внесените от него средства в "личната здравна сметка". Нещо повече – привлекателното олихвяване е стимул той да внася повече в нея, за разлика от солидарните модели, в които той е "стимулиран" да укрива доходи.

2. Осигуреният се стреми да ограничава в някакви предели консумацията на медицински услуги.

3. Осигурителният фонд няма защо да измисля ограничителни механизми – те са икономически и са предоставени "в ръцете" на самия осигурен.

4. Осигуреният е принуден (задължен) да мисли за опазването на здравето си и за това на осигурените от него – пак с чисто икономически стимули: той е изправен пред страха да плаща медицински услуги от личната си сметка.

И – неизбежните недостатъци: може да се случи заболяване със скъпо лечение, цената на което надвишава парите в "личната сметка". Тогава осигуреният трябва да търси допълнителни средства. А може да се случи и че осигуреният, за да икономиса средства, да не потърси най-адекватното (вероятно и скъпо) лечение и състоянието му да се влоши.

 Ситуацията в България

Като европейска държава, в България са се развили солидарните модели: първо на здравното осигуряване (до около 1946 г.), после – на държавното финансиране, следвано (от 2000 г.) пак от здравното осигуряване.

След близо 14 години практика, стават ясни редица предимства и недостатъци на солидарното осигуряване. Доста критики има срещу конкретната реализация на модела за здравно осигуряване. Отделни експерти (вкл. и моя скромност) и граждани лансират идеите за личните здравни сметки.

Веднага трябва да подчертая, че една генерална промяна на модела е свързана с редица трудности – административни и психологически. Дори и политически: след като идеален модел няма и принципно не може да има – какъвто и нов модел да се предложи, винаги ще се намери политическа сила, която ще го атакува: от идеологически, икономически или дори от чисто партийни позиции.

И така дойде времето на

Големият експеримент....

Комисията по здравеопазване в народното събрание взе интересно решение. Вместо да губи време на експерти и граждани в обилни дискусии за предимствата и недостатъците на отделните модели, просто предложи един експеримент. И то: масов – засяга всички осигурени и да го наречем – безопасен. Защото успехът или провалът на експеримента няма да се отразят фатално върху здравето или благосъстоянието на осигурените. Става дума за идеята, обявена в интервюто на ген. Стоян Тонев – шеф на комисията по здравеопазване в парламента (в."Труд", 2.12.2012 г.):

- Нека посочим как промяната ще се отрази на българин, който се осигурява за здраве върху заплата от 500 лв. и от 1500 лв.

- 25% от парите от личното участие в здравната вноска ще отиват в индивидуалната партидна сметка на българина и той ще определя за какво да се харчат. Т.е. при заплата от 500 лв. за здраве се отделят 40 лв. От тях 24 лв. внася работодателят, а 16 лв. - работникът. Т.е. 25 % от 16-те лева или 4 лева (10% от цялата здрана вноска - б.р.) ще са само за пациента и ако той не ги ползва, ще му се натрупват, докато в един момент му потрябват. А при този служител, който се осигурява върху 1500 лв., всеки месец ще му се заделят по 12 лв., които ще са само за него. Той например може да реши да ги оползотвори за преглед без да чака за направление, а останалите пари от вноската му ще отиват в националния солидарен фонд. В Германия ефектът от натрупването от личните партиди годишно е за 20 млрд. евро, надяваме се при нас да е около 50 млн. лв. Много важна подробност е, че осигуреният ще може да използва своята част от парите за лечение на някои от членовете на семейството - примерно за болното си дете или съпруга.

... и неговите перспективи

Ако експериментът се проведе по всички правила: с грижливо планиране, изпипване на всички административни процедури, педантично събиране на отчетна и всякаква друга съпътстваща информация, задълбочени анализи и други, след определен период, да кажем шест месеца, ще имаме наистина уникални резултати:

1. Ще се види мястото на качествено нов модел на здравно осигуряване в обществото ни. И ще се очертае приемливостта на този модел сред различни членове на обществото: млади, средни, стари; работещи и не толкова; имотни и безимотни, родители и бездетни и пр.

2. Ще се очертаят още по-релефно недостатъците на сега съществуващия модел и респ. може да се тръгне към усъвършенстването му.

Най-вече и най-основно според скромното ми становище ще се въведат наченки на качествено ново отношение към личното ни здраве. От една страна "възпитани" от социализма, че "държавата ни е длъжна за всяко нещо" и от друга – възпитавани (не знам от кого) на лична и колективна безотговорност, ние сме учудващо и абсолютно безотговорни и към здравето си. Най-ярък пример за това е масовото непосещаване на профилактичните прегледи, въпреки всички усилия на лекарите да ни убедят в тяхната необходимост. Нещо по-лошо – не възпитаваме такава потребност и в децата си. Е, ако и когато съветите на лекарите се подкрепят от мощни икономически стимули, може би съзнанието ни ще настигне битието ни и ще станем по-отговорни към здравето си.

Естествено, това е далечната перспектива – когато средствата в "индивидуалната партидна сметка" станат 20 или дори 30 % от вноската. Или пък когато се въведе допълнително здравно осигуряване, базирано само на "личните здравни сметки". Най-далечната перспектива би била да въведем модела "Сингапур" като единствен и основен в здравното ни осигуряване. Аз лично съм ентусиаст и добронамерен скептик.

*

В публикуваната Програма на Правителството 2014-2018 г., в раздела "Здравеопазване", такава цел и съответни мерки няма. Но – не е късно да се появят. Та - да очакваме ли "личните здравни сметки" и да се учим как да ги управляваме? Или да чакаме следващата Програма?

* Кули – презрително название на водачите на рикши, а и изобщо на местните жители в Далечния изток (остаряло)