Най-добрият млад учен на Европа бе на Нобелите през 2014-а "Кеймбридж" вече иска Петър, но математикът може да избере САЩ

Кои са ТОП 10 на Научните чудеса на България? Как те са променили историята на страната ни и обществото днес? Какъв е техният отглас в света? Кои открития на българи са дали тласък на световната икономика или наука? Това ще кажем всички ние в новата кампания на "Стандарт" и Българската академия на науките - "Научните чудеса на България". В следващите месеци ще откроим, разкажем и класираме големите български научни постижения. Ще отделим специално внимание на децата на България, които имат потенциал за научна кариера. Гласуването ще се осъществява на специален сайт. То ще е в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели".

Днес ще ви разкажем за най-добрия млад учен на Европа - Петър Гайдаров от Пловдив. Гениалният математик е на път да разреши задача, която от 53 г. е енигма за колегите му. А най-престижните университети наддават за абитуриента от ОМГ "Акад. Кирил Попов".

Дванайсетокласникът от пловдивската ОМГ "Акад. Кирил Попов" Петър Гайдаров няма да е първият българин, който от класната стая директно ще продължи образованието си в някой от престижните университети в Англия или Америка. Със сигурност обаче ще е сред малцината си колеги, които имат в биографията си званието "Най-добър млад учен". Получава го само преди няколко месеца в едноименния конкурс на ЕС, който се провежда във Варшава. Състезават се около 80 ученици от всички европейски държави, а категориите са природни и социални науки, математика, компютърни и инженерни науки. Петър се класира във втората тройка най-добри млади учени, която печели приза за всички науки, общо 9 на брой, а не само за математика. Печели най-високото отличие, давано досега на българин по време на европейски конкурс, с проекта си върху една задача, поставена още през 1962 г. от унгарския математик Торан която никой не е решил до момента, макар че много математици са се опитвали да намерят отговора. Тийнейджърът уточнява, че неговото постижение не е в решение на задачата, а в това, че прави изследване на всички предишни опити в тази посока и открива грешките при решението. "Аз не тръгнах да атакувам директно задачата, за да търся решение, а по-скоро се опитах да намеря някаква база, върху която да се намери това решение. Идеята е, че неразложимите полиноми са важни за криптографията, а те всъщност са основният обект на изследване в тази задача. Тези неразложими полиноми изпълняват някакво свойство, или поне такава е хипотезата и аз искам да намеря кои са ключовите признаци на тези полиноми, които карат свойството да бъде изпълнено. Засега намерих някои от тези признаци, но все още цялостно решение на задачата не е открито. Имам доста добри резултати, а и сред основните ми успехи е фактът, че други математици също са работили и по същия начин за атакуване на този проблем, но това, което аз направих, е да видя тяхната разработка - да открия грешка и да поправя тази грешка. Това ми даде възможност да отида малко по-напред в решението", разказва в резюме своята разработка младият учен. Категоричен е, че ще продължи да решава задачата, но му е нужно да натрупа още теоретически знания, които се придобиват в университета.

В момента се занимава с попълване и изпращане на документи във вузовете, които си е избрал. Кандидатствал е в няколко в Англия и вече има отговор от два - Кеймбридж и Уоруик, че е приет. Ако реши да избере Острова, със сигурност ще се запише в Кеймбридж. Пуснал е документи обаче и на 6 места зад океана. В Щатите оценяването на апликационните форми става по-късно и чак след това математикът ще реши кой университет е най-добрият за него. Сигурен е напълно обаче каква ще е специалността - математика. Иска да се занимава с чистата наука, защото смята, че има много перспективи след това. "Първите 3 г. ще уча само математика, а след това мога да се ориентирам и към по-приложни неща, тъй като се оказва, че дори и да учиш чиста математика, това има много приложения", разказва пловдивчанинът. До момента дипломата му е пълна от горе до долу с шестици Остава му да се представи по същия начин и на матурите. Споделя, че с лекота се справя с всички предмети, като освен математика харесвал география, история и физика. "Добре съм и с литературата, но дори и да имам някакъв проблем там, майка ми ми помага, защото е завършила българска филология, разказва Петър, който е първият математик в семейството. Единственият от близките му, който се е занимавал по-усилено с точни науки, е баща му. Той обаче не е математик, а инженер. Момчето има баба и дядо лекари, един дядо адвокат и баба етнограф. Казва, че винаги е обичал да размишлява върху решенията на задачите, а по-любима му е алгебрата. Справя се обаче и с геометрия и стереометрия и доказателство за това са наградите и първите места, които печели в много математически конкурси. Миналото лято 18-годишният младеж влезе и в световния Топ 10 на най-добрите математици. Това се случва по време на участието му в 6-седмичен стаж в престижния институт за наука RSI в Масачузетс. За да бъде допуснат до участие в елитната академия с 80 избраници от цял свят, той е преминал през сериозна селекция, като отново му помогнала неговата разработка върху неразложимите полиноми. 2014-а носи още две големи награди на Петър - бронзов медал от Балканиадата по математика и еквивалент на сребърен от Всерусийската олимпиада. Заради отличните си резултати той е сред шестимата стипендианти на Клуба на IT мениджърите в България, а в родния му Пловдив вече го наричат математически гений. Самият той не приема това определение за себе си, защото по думите му е твърде млад, за да се оприличава с гений. "Това определение използваме за хора, които са с доказана стъпка в историята на науката - Нютон, Айнщайн и подобни личности, и не мисля, че на такъв ранен етап може да се знае дали ще продължа да се занимавам с наука или ще се занимавам с нещо друго, или, не дай боже, стане нещо и не продължа да бъда толкова успешен", казва Петър. Не крие обаче, че иска да направи голямо откритие като тук си спомня за церемонията на Нобеловите награди през декември, на която имал щастието да присъства като награда за представянето му в конкурса "Най-добър млад учен на Европа". По време на връчването на Нобелите Петър се впечатлил от изказването, че често най-големите открития се правят не от тези, които се стремят да открият нещо и да получат някакво признание, а от хора, които имат интерес в това, и този интерес стига до там, че правят голямо откритие. Петър иска да бъде от тези хора.