От х:

Днес в x:

Китай разширява влиянието си в Южнокитайско море с изкуствени острови

Създаването на изкуствени острови в Южнокитайско море от Китай се случва толкова бързо, че Пекин скоро ще бъде в състояние да разшири обхвата на своите военноморски и военновъздушни сили, както и на риболовния си флот, което предизвиква тревога в съседните държави, имащи претенции към региона, предаде "Ройтерс".

Според наскоро публикувани сателитни фотографии и филипинските власти, рекултивацията е в доста напреднала фаза на шест рифове в архипелага Спратли. Манила заяви този месец, че Китай е започнал дрегирането на седми.

Докато новите острови няма да застрашат много американското военно превъзходство в региона, китайски работници са започнали изграждането на пристанища и складове за съхранение на гориво, както и вероятно две самолетни писти, които според експертите ще позволят на Пекин да упражнява влиянието си много по-ефективно в региона.

"Тези проекти са по-големи и по-амбициозни, отколкото смятахме", заяви западен дипломат пред "Ройтерс". "На най-различни нива ще бъде изключително трудно да се противодейства на Китай в Южнокитайско море."

Китай има претенции за по-голямата част от Южнокитайско море, през което минава годишна търговия на стойност около 5 трилиона долара. Филипините, Виетнам, Малайзия, Бруней и Тайван също имат припокриващи се претенции.

Всички държави освен Бруней имат бази на архипелага Спратли, който се намира на около 1 300 км. от континентален Китай, и много по-близо до държавите от Югоизточна Азия.

Пекин отхвърля дипломатическите протести от Манила и Ханой и критиките от страна на Вашингтон за рекултивацията на рифовете, твърдейки, че проектите са "в обхвата на суверинитета на Китай".

Филипините изразиха нарастващата си тревога в средата на 2014 г., като обвини Пекин за изграждането на самолетна писта на рифа Джонсън Саут.

Анализ на сателитни снимки на Jane`s Defence Weekly показа нова инсталация, която се строи на рифа Хюз. Анализът описва "голяма съоръжение", изградено върху 75 000 кв.м. пясък. Изданието публикува снимки на рифа Файъри Крос, който вече включва нов 3 км. дълъг остров, който най-вероятно ще се превърне в самолетна писта.

Тече усилена работа и на рифовете Гавин, Куортърон, и Елдад.

Някои експерти подчертават и значителните стопански ползи от новите острови.

Китай вече ще може да разполага своите риболовни флоти и брегова охрана в Югоизточна Азия по-ефективно и за по-дълго, като островите ще се използват за почивка и снабдяване, каза Карл Тейър, експерт по Южнокитайско море в австралийската военна академия в Канбера. Петролните изследователи също ще бъдат облагодетелствени от това.

"Ройтерс" съобщи през юли миналата година, че китайските власти окуражават рибарите да плават към архипелага Спратли, като често ги подпомагат със субсидии за гориво.

"Още преди да сметнете военното преимущество, разширяването на обсега на действие на китайски риболовни флоти и бреговата охрана ще бъде стратегическа промяна, на която ще бъде много трудно да се противодейства", каза Тейър.

 

Китайските стратегически анализатори твърдят, че проектите целят да се намалят заплахи за сигурността на Пекин, особено от страна на Виетнам. До момента Виетнам имаше най-много бази на архипелата (25), а страната инвестира в изграждането на подводен флот, за да се противопостави на Китай.

Двете страни имаха кратък конфликт през 1988 г., когати Китай установи първите си бази на архипелага, включително Файъри Крос от Виетнам.

"Това е по-малко за политика и правни искове и повече въпрос за сигурността, от гледна точка на Китай", каза Жан Баохуй, военен специалист от университета Лингнан в Хонконг.

Гари Ли, независим анализатор на сигурността в Пекин, заяви пред "Ройтерс", че всяка военна полза от новите острови ще бъде относително малка, като се има предвид разстоянието от континентален Китай.

"Подозирам, че тази инфраструктура ще има само локализирана тактически полза във военно отношение", каза Ли.

Китай няма офшорни военни бази и приятелски пристанища - това стана особено ясно миналата година, когато китайските снабдителни кораби трябваше да плават до Австралия, за да попълват запасите на военните кораби, участващи в търсенето на малайзийския самолет, който изчезна в Индийския океан.

Китай се стреми да създаде напълно функциониращ и самостоятелен океански флот до 2050 г. В по-близък план новите острови могат да осигурят на страната възможността да създаде и наложи идентификационна зона за противовъздушна отбрана (ADIZ) над Южнокитайско море, както направи през 2013 г. над Източнокитайско море.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини