Когато за някого казват “много си вярва“, не винаги трябва това е с негативен отенък. Има истории, в които точно защото човек много си вярва, успява. Тази е за един от тях. Ето как един млад хасковлия проби шотланската система и стигна до момента, в която отговаря за подреждането на кралската маса за чай.

Дали е роден под щастлива звезда на знаковата дата 31 декември, на границата между края на една и началото на друга година, или просто защото е образован, находчив и млад, за 34-годишния хасковлия Здравко Георгиев нещата  се случват като в песен.

Преди три години той е с две дипломи - за бакалавър по туризъм и за магистър по икономика, има стабилна работа, собствен бизнес с дистрибуция на кафе и кафе-автомати, като социално положение е в златната среда. Въпреки всичко решава да продаде целия бизнес и да замине. Една от причините за решението му е необходимостта от пари за лечение на член от семейството му. Здравко преценява, че е в такъв период от живота си, че не е късно да започне от нулата. Затова решава, че ако ще го прави, може и да не е в България.

Купува си билет и с паричен ресурс за три месеца тръгва за Шотландия.

Посрещат го приятели - студенти в Единбург. В разговора същата вечер Здравко, който е на практика нелегален по това време - няма право на работа, разбира, че за да започне да работи най-напред трябва да има банкова сметка и осигурителен номер. А за това пък трябва адресна регистрация. Но за да имаш адресна регистрация е необходима банкова сметка. Това била мудна процедура, особено за румънци и българи.

Някой му подшушва, че има вариант това да стане най-бързо, но чрез посредник българин, близък до съответните служители, но ще му струва 800 паунда.

Здравко решава, че няма да даде тези пари и още на следващият ден тръгва по институциите. Сам.

Банките

Най-напред решава да се оправи с банките. Още на следващия ден след пристигането си, в 9 часа започва обиколката им. Чука на всяка врата на банкова институция в Единбург. Навсякъде обаче го отпращат, не им се струва рентабилен. Буквално в последния момент, половин час преди края на работния ден, се озовава пред поредната банка, която очевидно ще е последния опит за пробив този ден.

Търси пряк контакт с мениджъра. След като се оказва, че ще го приемат, вместо да върви по канален ред, този път Здравко решава да приложи малка хитрина. Обяснява, че очаква превод на голяма сума от България за продажба на жилище и затова иска разкриването на банкова сметка.

„Човекът ме погледна в очите, разбра, че се опитвам да го финтирам, но само ми се усмихна и ми подаде ръка. Тогава му обясних истинската ситуация и го уверих, че съм дошъл тук да работя, не да лежа на гърба на държавата им.“ Тогава мениджърът на банката му обяснява, че в момента може да позволи единствено издаването на Бейсик банк карт, в която освен теглене и внасяне, не може да извършва никакви други банкови операции. А това в Шотландия е важно, защото банкова сметка трябва за всичко - за плащането на газта за отопление, за наема, дори за разплащането на данъците, обяснява Здравко.

Той е застигнат от нова изненада - шефът на банката го привиква на следващия ден и му обяснява, че ще разкрият нормална банкова сметка на базата на факта, че българинът вече е техен клиент чрез издадената Бейсик банк карт. Така хасковлията се сдобива с банкова сметка на 48-ия час от пристигането си, а от самата банка си тръгва с две торби подаръци - рекламни химикалки, тефтери, шапки и календари.

Бояджията

Здравко разказва, че минималният надник на час в Шотландия е около 6,3 паунда. Ако си без документи, можеш да си намериш работа нелегално. В сивата икономика обаче можеш да се цаниш предимно за мияч на чинии, за което получаваш половината от минималната сума за час.

След първата стъпка следва втората - да си извади документи за работа - всъщност трябва му осигурителен номер. „Това беше също голям цирк“, признава хасковлията. Влиза в интернет и цяла седмица чете шотландското законодателство, стига до извода, че най-лесно ще си изкара книжка за безопасност на труда, ако е бояджия. Трябва обаче да докаже, че действително работи като бояджия пред служителите в офиса, откъдето се получават осигурителните номера. Трябват му и препоръки от строителна фирма.

Отново след ровене в интернет прави дълъг списък на строителните фирми в региона и тръгва да ги обикаля. Като дежавю историята тук се повтаря - като тази с банките. След десетки разговори и отпращане, Здравко отива в една от най-големите компании. Не вярва, ще му се отвори парашутът, но все пак решава да пробва.

Влиза при собственика и директно му обяснява ситуацията. Казва, че му трябва документ, че е бояджия при него. Признава си, че никога всъщност не е вършил тази работа, но пък обещава, че срещу услугата е готов да е общ работник на който и да е строеж без пари цяла седмица.

След тирадата на българина единбургският строителен бос толкова се развеселил, че подал на младежа визитната си картичка и бланка на фирмата и му казал: Ти си много находчив, пиши каквото ти трябва в бланката, пиши, че си най-добрия бояджия!

В крайна сметка след няколкочасово въртене на шиш, Здравко минава интервюто и си получава осигурителния номер.

Така на втората седмица от пристигането си хасковлията започва съвсем легално работа, но като самоосигуряващ се. Първата му работа е като касиер и барист (специалист по кафето) в ресторант в Норт Берик, на 40 км. от Единбург. Разказа, че на тази длъжност работи между 8 и 10 часа дневно почти 6 месеца. Спестява около 5-6 000 паунда и си купува кола. След това сменя и работата си. Отново се връща в столицата като разносвач към заведения за бързо хранене. Работата била на корем, защото шотландците поръчват много често храна у дома. През това време му се отварят много шансове за престижна работа - и в „Макдоналдс“ като шеф на управителите, и в четиризвезден хотел, в който също е одобрен, но не успява да започне. Защото се води като самоосигуряващо се лице, а за да бъде нает, фирмата трябва да докаже, че не е успяла да намери друг подходящ кандидат в продължение на месеци. Здравко разказва, че и за това си има номера. Те обикновено се правят от фирмите, като се поставят раздути изисквания се пускат обява в регион, където е ясно, че толкова квалифициран човек няма да се намери. Така мястото остава незаето три месеца, а фирмата наема този, които си е набелязала.

Да тушираш шотлантската железница

За някои тази история може да звучи супер невероятно, пренесена в българската действителност, но за шотлантската си е съвсем истинска. Ето как Здравко Георгиев пътува цял месец безплатно в Шотландия с влак заради нелюбезен служител. При едно от ежедневните си пътувания с железниците между Единбург и Норт Берик, нетърпелив кондуктор издърпал приготвените пари от хасковлията за билет направо от ръката му. Понеже подобен жест не е типичен за обслужването там, а и убеден, че камерите във влака са записали ситуацията, хасковлията решава да се възползва. Слиза още на първата гара и подава оплакване в центъра за обслужване на клиентите. Освен извинения следва и компенсация за причинения дискомфорт, която се изразява в месец безплатно пътуване. А напористият служител от влака е изпратен на специален курс по обноски.

Да си търсиш правата

Историята с железницата не е единственото приключение за новопристигналия в Шотландия хасковлия. В рамките на няколко месеца Здравко Георгиев успява на два пъти да се пребори и със застрахователната система там.

При единият от случаите става въпрос за отказа му да ползва услуги на застраховател, с когото вече има договор. Оказва се, че и там е трудно скъсване на контракт, хванат ли те веднъж като клиент. След няколкоседмични врътки в крайна сметка хасковлията не само успява да си върне последната вноска от на практика неизползваните услуги на дадения застраховател, а и получава компенсация за неудобството от още 50 паунда.

При втория подобен случая се свързва направо с омбудсмана на Единбург. Здравко обяснява, че тази длъжност в Шотландия съвсем не е символична, а е респектираща. Освен това омбудсман има във всеки регион. Позицията е такава, че при нарушаване на права омбудсманът има властта дори да затвори фирма.

Затова, че клиентът е уважаван като бог в Шотландия, е показателен и следващият случай. Недоглеждане на персонала в голям магазин от аутлет верига, осигурява възможност на хасковлията за дълъг период от време да пазарува в цялата им система със 70 % намаление. Получава бонуса като компенсация отново за причиненото му неудобство в един от магазините.

Там Здравко разглежда аудио слушалки. След като ги оставя на щендера и си тръгва, изневиделица е привикан от охраната. Обясняват му, че са го видели на камерите да разглежда слушалките, да ги оставя, а след отдалечаването му тях ги нямало на мястото си. Намекът е ясен: Крадеш!

Хасковлията обаче е категоричен, че е станала грешка и води служителите от охраната до мястото, виждат, че слушалките просто са паднали на пода, вероятно при окачването им. „Последва страхотен конфуз. Цялата управа на магазина се вдигна да ми се извинява. Всъщност ставаше въпрос, че хората от охраната не са си свършили работата докрай, не са отхвърлили всички възможности, преди да ми направят намек, че съм крадец, затова се чувстваха толкова виновни“, обяснява Здравко.

Да сервираш масата на Елизабет Втора

След близо две години в Шотландия, през март 2014 Здравко сменя работата си на разносвач на храна със сервитьорската. Одобрен е да влезе в екипа на персонала на Единбургския замък. Той е сред най-големите забележителности на Шотландия.

За мястото разбира от обява в Интернет. Толкава го иска, че на един дъх пише и изпраща мотивационното си писмо, забравя дори да прикачи CV-то си в имейла. Спомня си, че мотивацията му била много кратка, от няколко изречения. “Написах, че съм най-добрия за тази позиция и ако не ме вземат на работа, ще изгубят много, включително и моята усмивка, защото тя е най-важното, според мен, когато обслужваш клиенти.“

Ден след това му се обаждат за интервю, а малко по-късно е и нает. А още с влизането му в замъка всички започват да го наричат Здравко Усмивката. За три месеца успява да се издигне в йерархията до тийм лийдър. Сега е един от тримата, които имат ключове за складовете на замъка и могат да влизат с кола в двора. Отговаря и за подредбата на масите и протичането на ритуалните събития в замъка.

Така през септември миналата година дори подрежда масата за чая на английската кралица Елизабет Втора, когато тя идва в Шотландия за делови разговор с тогавашният първи министър Алекс Салмънд, покрай референдума за отделянето на шотландците от Великобритания.

Работата на Здравко е да разпореди и съблюдава всеки детайли покрай обслужването по време на срещата - от позицията на масата, през последната лъжичка, до поднасянето на подноса със сладките за чай.

Освен разговори на високо ниво и височайши особи, замъкът гъмжи и от други събития. В него например са правят сватби, празнуват се рождени дни или пък се организират други тържества. Всеки, на когото му е по джоба, може да наеме залата или прочутата веранда на замъка.

Когато за някого казват “много си вярва“, не винаги трябва да е с негативен отенък. След три години Здравко Георгиев е все така уверен в себе си. Споделя, че иска да се върне в България, не се притеснява, че пак трябва за пореден път да започне от нулата, няма да го направи обаче. Заради системата.

Неговата история отпреди три години можеше по принцип да е забавна, дори да е някак си вдъхновяваща за друг млад човек, дори да е повод пак да си кажем: Ех, оцеляващ вид сме ние, българите! Можеше, само че ако всъщност не беше малко тъжна. Тъжна, защото става въпрос за поредния млад находчив българин, който успява с лекота да пробие шотландската система, но срещу българската застава с гръб.

М. Манолова