Д-р Виера Шайбнер е един от лекарите, които професионално поставят въпроса за необходимостта от ваксинации и имунизации. Без съкращения публикуваме превода нa нейната статия "Неефективността на ваксината против морбили и неочакваните последствия"

Ваксинацията против морбили в САЩ и много други държави започва в началото на 1960г, по времето когато заболелите от морбили значително намаляват и след 18 години достъгат дъното. Ето защо ваксината привидно понижава заболеваемостта. Все пак това става напълно случайно, следвайки естествената динамика на болестта.

Като един от многото примери, включващи всички инфекциозни заболявания в детска възраст, срещу които са разработени ваксини, и откакто всички ваксини срещу морбили са били въведени и използвани масово, заболяванията от морбили във вече 100% ваксинирани популации започнаха да запълват страниците в медицинските списания.
Доклади за сериозни реакции, включително смъртни случаи също се появяват все по-често. Те обаче са предмет на отделна статия.

Нетипичното морбили - ново явление само при ваксинираните

Малко известно е на широката общественост, че ваксинираните деца започват да развиват особено порочна форма на морбили заради имунната реакция, причинена от вредния ефект на ваксината срещу морбили.

Заболяването става известно като нетипично морбили (AMS). Раух и Шмидт (1965) описват девет случая на AMS, настъпили през 1963 г. по време на епидемията от морбили в Синсинати. Авторите изследват 386 деца, които са били ваксинирани с три дози убит вирус на морбили през 1961 г. От тези 386 деца, 125 са били в контакт с болни от морбили и 54 се разболяват.

Новите симптоми на нетипичното морбили, наблюдаващи се при ваксинираните, се характеризират с висока температура, необичаен обрив и пневмония, предшествани от ваксиниране против морбили.

Раух и Шмидт (1965) заключават, че "Очевидно е, че трите инжекции с ваксини не са защитили голям процент от децата срещу морбили, когато са изложени на заболяването в срок от две години и половина след имунизация".

Фулгинити (1967) също описва сипмтомите на нетипично морбили при десет деца, които са получили ваксина с убит вирус на морбили 5-6 години по-рано.

Никълс (1979) пише, че нетипичното морбили обикновено се смята, че е реакция на свръхчувствителността към инфекцията от морбили при лица, които преди това са били ваксинирани с убит вирус на морбили, въпреки че няколко изследователи докладват за симптопми на AMS, които се наблюдават при деца, които са били ваксинирани само с жива ваксина срещу морбили.

Той пише, че по време на епидемията от морбили през 1974-1975 в Северна Калифорния, редица лекари съобщават за лабораторно потвърдени морбили при пациенти, които са имали признаци и симптоми, наподобяващи AMS:

"Ние разработихме критерии въз основа на серологични изследвания, разпределение на обривите и морфологията им. При типичното морбили, макулопапулозен обрив се появява първо по линията на косата, прогресира каудално, концентрира се върху лицето и тялото, и често е придружено от петна на Коплик. При нетипичното морбили обривът морфологично е смесица от компоненти: макулопапулозен, везикулозен, петехии и уртикария. Той обикновено започва и се концентрира предимно по крайниците, прогресира и не е съпроводен с петна на Коплик. Случаите са били класифицирани като AMS, ако пациентите имат: 1) обрив с разпространение и морфологична характеристика на AMS, и 2) четирикратно или по-голямо нарастване на титъра на антителата против морбили или възстановителен титър на 256".

Новите случаи на морбили са сравними с времето преди започване на ваксинациите

В същото време, заболели от морбили ваксинирани деца продължава да има и до днес. Съвременните наблюдения върху неефективността от ваксините според мен сочат, че честотата на заболели от морбили деца се e увеличил и не продължава да намалява, така както е било за около 100 години, преди да бе въведена каквато и да е ваксина против морбили.

Конрад и др. (1971), публикуват изследвания за динамиката на заболеваемостта от морбили в САЩ през последните четири години и признават, че заболелите се увеличават и че "ликвидирането, ако е възможно, сега изглежда далеч в бъдещето".

Барата и др. (1970) изследват огнище на морбили във Флорида от декември 1968 г. до февруари 1969 г. и не откриват особена разлика в честотата на заболеваемостта при ваксинирани и неваксинирани деца.
Точно през 80-те години, огнища на морбили  при напълно ваксинирани деца продължили да се наблюдават в САЩ и всички други страни с висока степен на ваксиниране.

Робъртсън и др. (1992) пишат, че през 1985 г. и 1986 г. 152 огнища на морбили при деца в училищна възраст в САЩ настъпват сред лица, които преди това са получили ваксина срещу морбили. "На всеки 2-3 години има увеличение на заболелите от морбили, независимо от спазването на ваксинацията".

За обобщение: при неваксинираните Амиши (поради религиозни прични) няма нито един случай на морбили от 1970 г. до декември 1987 г., в продължение на 18 години (Сътър и др. 1991.). Твърде вероятно е, подобна ситуация да се наблюдава и в други общности без ваксинация, и че имуниацията срещу морбили всъщност е запазила болестта жива. Според Хедрич (1933), има голямо разнообразие в динамиката на проявата на морбили, от 2-3 години, до 18 години, както по-късно също бе доказано при неваксинирани Амиши.

Доклад за заболеваемостта и смъртността на американските центрове за контрол и превенция на заболяванията от 2009г. напомня на лекарите за важността от имунизация срещу морбили, в отговор на огнищата на болестта в САЩ. Регистрирани са 64 случая на морбили в периода между 1 януари и 15 април 2008.

"Заболеваемостта от морбили в Африка заплашва напредъка", пише "Гласът на Америка" на 09 Юли, 2010 г. "... почти 90 000 са заболели от морбили в Африка от юни 2009 г., а 1400 от тях завършват със смърт".

Ши и др. (2011) изследват честотата и скоростта на заболеваемостта от морбили, щам генотип H1 в Китай, като призоват за нова ваксина, тъй като честотата на заболели в Китай се е увеличил през последното десетилетие.

Големи огнища на морбили се наблюдават в Европа по време на Европейската имунизационна седмица (25 април 2011). Около 6500 случаи на морбили са докладвани в 30 страни според прессъобщение на СЗО.

Доклад за заболеваемостта и смъртността от 2012г. съобщава за четирикратно повишение в честотата на заболеваемост от морбили през 2011г. Въпреки че абсолютните цифри изглеждат ниски, действителният брой в съзнанието ми без съмнение изглежда много по-висок. Афишира се, че причината за това е внесени случаи на зараза.  [Но не трябва ли ваксината да защити имунизираните, когато са в контакт с някой,  заразен с морбили?]

Вместо прекратяване ваксинацията с очевидно неефективни и опасни ваксини, се налага повторна имунизация, което означава допълнителни дози от неефективни ваксини срещу морбили и разработването на нови.

Линеман и др. (1973) заключават, че ваксините срещу морбили не провокират подходяща имунна реакция при ваксинираните деца.

Блек и др. (1984) обобщават данните за неефективността на повторната имунизация, публикувани от няколко автори, които показват, че "антителата при повторно имунизираните деца може да паднат след няколко месеца до много ниски нива, и че при децата, ваксинирани за втори път, може все още да се наблюдават симптоми на клинично разпознаваеми морбили, макар и в много по-лека форма ". Те стигат до извода, че "това състояние, в което детето е имунологично чувствително, но не е имунизирано към инфекцията, ще наричаме посредствен имунитет."

Неоснователен оптимизъм за ликвидиране на заболяването в САЩ до октомври 1982 г.

Въпреки очевидната липса на успех с ваксинация срещу морбили, през октомври 1978 г., секретарят на Министерството на здравеопазването, Джоузеф Калифано мл. съобщава, "Правим усилия да изкореним заболяването в САЩ до 01 октомври 1982 г.".

Очаквано, този нереалистичен план се сгромолясва: след 1982 г. САЩ на няколко пъти се сблъсква с още по-големи и още по-продължителни случаи на морбили, най-вече в напълно ваксинирани популации. Първоначално, вината е бил поставена върху "неефективната, деактивирана с формалин ("убита") ваксина срещу морбили, приложена на стотици хиляди деца през 1963-1967". Въпреки това огнища на морбили продължават да избухват, дори когато тази първа ваксина се заменя с две дози от "жива" ваксина против морбили и възрастта на поставяне бива променена.

Тези предупреждения обаче не се взимат под внимание. Както швейцарските лекари пишат (Албонико и др., 1990), "ние сме загубили здравия разум и мъдрост, които се използват, за да надделеят в подхода към детските болести. Твърде често, вместо укрепване на защитните сили на организма, се наблюдава повишена температура и други симптоми. Това не винаги е без последствия ".

Унищожаване на плацентарно-предаваният имунитет чрез ваксинация

Много изследователи предупредиха, веднага след въвеждането на ваксината срещу морбили в САЩ, че  децата, родени от майки, които са били ваксинирани в детството си, ще се родят с лош или без плацентарно-предаван имунитет и ще развият морбили и други болести твърде рано в живота.

Ленън и Блек (1986) показват, че "хемаглутинин-подтискащите и неутрализиращите антитела са по-ниски при жени, достатъчно млади, за да бъдат имунизирани чрез ваксината, отколкото при по-възрастните жени". Същото се прилага за магарешката кашлица (коклюш). Това обяснява защо толкова много бебета развиват тези заболявания, преди да достигнат възрастта за ваксиниране, особено магарешка кашлица (коклюш).

Умопомрачително висок лош холестерол, заради ваксината срещу морбили

Скоро след начлото на масовото ваксиниране срещу морбили, опасенията за повишаване на нивата на холестерола и умопомрачително съотношение на висока плътност с ниска плътност на липидите при малките деца започват да запълват страниците в медицинската преса.

Викари и др. (1979 г. "Ефекта от морбили и ваксината срещу морбили върху серумния холестерол") цитира Д-р Матюс и д-р Фийри (1978), които "... съобщават, че имунизацията с ваксина срещу грип, изглежда, ще бъде последвана от повишение на общия холестерол и намаляване на добрия холестерол. Те предполагат, че имунизацията с вирусните антигени или естествена вирусна инфекция може да допринесе за промяна в нивата на липидите ".

И още, "Направени са измервания на общия холестерол при 97 деца (средна възраст 2 години), преди и 6 седмици след имунизация срещу морбили (с Rimevax, RIT Белгия) и в серийни серумни проби от 27 пациенти с морбили (средна възраст 4 години). Децата се хранят по желание. Антителата бяха анализирани чрез инхибиране на хемаглутинацията и серумния холестерол се измерва с метода на Лепилнен."

"Пет деца показват изключително високо увеличение (повече от 40%) на лошия холестерол след ваксинация, въпреки че абсолютните стойности остават в нормални граници. Не са наблюдавани корелации между началните стойности на холестерол или промени в стойностите на холестерола и антителата срещу морбили. След 8 и 10 месеца съответното увеличение на лошия холестерол все още се наблюдава при две деца. След естествено заболяване от морбили, лошият холестерол е с ниски стойности в пробите, събрани 1-7 дни след появата на симптоми ... "

Викари стига до заключението, че "Нашите данни показват, че естествената зараза с морбили намалява серумните нива на лошия холестерол в острата фаза на заболяването. Нашите наблюдения подкрепят становището, представено от д-р Матюс и д-р Фийри (1978), че естествената инфекция или имунизация с вирусните антигени предизвиква промени в серумните нива на мазнини в човека ".

Бел и др. (2012 г.) пишат: "При голяма част от австралийските ученици открихме по-висока честота на отклонения в липидния профил, в сравнение с американските данни. В допълнение, много от децата имат нива извън докладваните здрави норми за австралийски деца. Нужно е проследяване на липидния профил на австралийските деца до зряла възраст, за да се уточни има ли връзка на тези нива с бъдещия сърдечно-съдов риск ".

В своята докторска дисертация, Лиус Страндбърг (2009) обръща внимание на взаимодействията между храненето, затлъстяването, и имунната система.

Важно е, че тя пише: "През 1950 г., за първи път е признато, че мазнините в храната може да допринесат за сърдечно-съдови заболявания в западния свят. Въпреки това, ескимосите в Гренландия ядат големи количества мазнини, но при тях все още има много ниска честота на сърдечно-съдовите заболявания. През 70-те години на 20 век, Банг и Дайърбърг установяват, че ескимосите имат ниски нива на холестерол и липопротеини, с изключение на липопротеините с висока плътност, сега известни като добър холестерол..., така че качеството на мазнините в храната, а не количеството е важно за развитието на сърдечно-съдово заболяване ".

Въз основа на медицинските изследвания, логичното заключение е, че основната причина за наблюдаваните отклонения на нивата на холестерол и триглицериди при децата може да бъде инвазивна медицинска интервенция под формата на имунизация.

Добре контролираните инфекциозни болести, предавани по естествен път, са от полза за децата. Когато инфекциозните заболявания в детска възраст не са под контрола на антибиотици, или чрез потискане на високата температура, болестите изграждат имунната система, и също така представляват нов етап в развитието й.

Разболяването от морбили по естествен път, не само води до изграждане на дългогодишен имунитет към болестта, но и също така и до дългогодишен имунитет към дегеративните заболявания на костите и хрущялите, към кожните заболявания, към имунореактивни заболявания и също така към някои вид тумори. Например, заушката предпазва от рак на яйчниците (Уест, 1969г.).

Това е областта, която трябва да се изследва задълбочено, вместо да се опитва невъзможното: да се премахнат инфекциозните заболявания.

Изследването на детските болести трябва да става с разум и мъдрост

Вече цитираната голяма група от швейцарски лекари, докладват пред Педиатричната клиника на Университета в Базел през 1969г, че изкуствено създадената инфекция с морбили може да се използва за успешно лечение на нефротичен синдром.

Астмата и някои алергии могат да бъдат предотвратени чрез естествено заразяване с морбили. Както Шахеен пише, дори в една развиваща се страна, инфекцията с морбили може да бъде полезна: тя предотвратява атопия. "Отчитайки кърменето и други променливи, инфекцията с морбили се свързва с голямо намаляване на риска от алергия към домашните прахови акари.

17 от 133 участници в изследване (12,8%), които са боледували от морбили, са имали атопия, в сравнение с 33 (25,6%) от 129 от тези, които са били ваксинирани против морбили и не са боледували. Алм и други, през 1999г. пишат, че повишената честота на атопични заболявания може да бъде свързана с промени във видовете детски заболявания, ваксинациите и чревната микрофлора. Те откриват, че в училищата Щайнер в Швеция, "52% от децата са приемали антибиотици в миналото, в сравнение с 90% в други училища. Съответно 18% и 93% от децата са приели комбинирана имунизация против морбили, паротит и рубеола, а 61% от децата в Щайнер са боледували от морбили.

Ферментиралите зеленчуци, съдържащи живи лактобацили, консумирани от 63% от учащите в Щайнер, сравнени с 4,5% от другите училища... при кръвни и други тестове показват, че децата от Щайнер са имали по-ниска честота на атопия от другите.

Изучаването вируса на морбили се използва в анти-раковата терапия

Кармона Мота през 1973г описва ремисия на болестта на Ходжкин, след прекарана естествена инфекция от морбили. "През 1970г изследвахме 23-месечно кавказко бебе с голямо образувание в областта на шията, вследствие на хипертрофия на левите шийни лимфни възли.

Преди да започнем с лъчетерапията, детето се разболя от морбили. За наша голяма изненада, образувалата се маса на шията изчезна без никакво лечение."Много други са започнали проучване и са писали относно онколитичния (рако-разрушаващ) ефект на вируса на морбили.

Мсаоуел и други през 2009 провеждат клинично изпитание на специално създадени онколитични щамове на вируса на морбили при лечение на рак. Въпреки, че вирусът, който са използвали, е бил тип ваксина, изследването се провежда чрез директно инжектиране на вируса в тумора. Те заключват че, "определени вирусни щамове, включително някои производни на жив вирус на морбили (MV-Edm), проявяват склонност преференциално да заразят, да се разпространят и да унищожат само ракови тъкани. "Причината за използването на модифицирани вируси при изследването е "съображения относно възможността на дивия тип вируси да причинят сериозни странични ефекти, както и техническите ограничения в производството на огромен брои вируси с висока чистота за клинична употреба, но също така и огромното вълнение и пламенна подкрепа, към онзи момент, за нововъзникващата химиотерапия, които забавиха проучването на алтернативни лечения."

Може основателно да се спекулира, че е имало и политически причини за използването на вирус на ваксина против морбили, а не естествен такъв, тъй като ще възникне въпроса защо не се оставят децата просто да се разболеят нормално от морбили и по този начин да се постигне в дългосрочен план имунитет към редица ракови заболявания.

Опасностите от медицинска намеса в контролирането на болестта

Смущаващо е, че както в миналото, така и днес, лекарите безмилостно потискат високата температура и предписват антибиотици, като част от стандартната практика да игнорират документирани и публикувани изследвания, които доказват, че потискането на треска и в същото време прилагането на антибиотици (и други лекарства), насърчава растежа и общата жизнеспособност на патогенните организми и тяхната способност да развиват резистентност към тези лекарства и може да доведе до тяхната вирулентност (Маковиак, 1981г).

Ще завърша с
важно послание от историята, което за съжаление не бе чуто, но което не е загубило своето значение в съвременната медицинска практика.

В писмо до Дукеса София, майка на бъдещия крал на Англия, Джордж I, Принцеса Елизабет Шарлот, Дукеса на Орлеанс и вдовица на по-младия брат на Луи XIV, пише:

"Нашето нещастие продължава. Лекарите направиха същата грешка при лечението на малкия Дофин, каквато допуснаха и при лечението на майка му, Кралицата. Когато детето беше обринато цялото и се потеше обилно, те (лекарите) направиха флеботомия (срязване на вена за пускане на кръв, бел.пр.) и предизвикаха силно повръщане, детето почина по време на тези манипулации. Всички знаят, че лекарите са причинили смъртта на детето, тъй като малкият му брат, който е имал същото заболяване, е бил скрит от погледите на 9-мата доктори, а придворните дами са му дали малко вино с бисквити. Вчера, когато малкото дете е вдигнало висока температура, лекарите отново са искали да приложат флеботомия, но двете му гувернантки са се противопоставили твърдо на тази идея и вместо това са държали детето топло. И това дете би загинало, ако докторите бяха приложили своите похвати. Не разбирам, защо те не се учат от опита. Не го ли разбраха, след като видяха как Кралицата умря след флеботомията и дадените й средства за повръщане, за да не причинят същото и на детето й?"

Копровски обобщава през 1962г. това все още актуално послание от историята: "Избягвайте лекарите и ще се излекувате."

Резюме
Въпреки дългата история от грешки и трагедии, произтичащи от наблюдаваните ефекти върху имунната система, остарелите процедури при ваксинация и контрол на болестта, т.е. лечение, враждебно към естествената реакция на защита на организма, като антибиотици и антипиретици, остават стандартна практика и до наши дни. Ненаучните стандартни процедури трябва да бъдат забравени и да се уважи естествения процес и вродената интелигентност на имунната система. Медицината трябва да приеме разумно отношение към естествената зараза с инфекциозни болести и да разбере основната им роля при укрепване в дългосрочен план на имунната система в полза на децата.

http://www.vaccinationcouncil.org