Ако дъщеря ви е на 5 години и вече е обсебила таблета, научила се е да сърфира по-добре от вас в интернет и дори от време навреме проявява интерес не само към любимия си детски онлайн канал, но и към клюкарските снимки във Фейсбук профила ви, каква ще е реакцията ви?

Вероятно много от родителите действително не си дават сметка, че при първи подобни действия трябва да им светне червена лампа за опасностите, които дебнат в онлайн живота на децата им.

Естествено само един ден не е достатъчен, за да ги ограмотим какво ги чака в онлайн пространството, но все пак Международният Ден за безопасен интернет, който се отбелязва днес, е добър повод да започнем точно сега.

Според последните данни на Евробарометър за безопасно ползване на Интернет от децата в 27-те страни-членки на Европейския съюз само 5 процента от родителите в България и Румъния използват програми за родителски контрол, които включват филтриране на съдържание и мониторинг на домашните компютри, до които децата вкъщи имат достъп. За сравнение средният процент за страните от ЕС е 27.

В анкетата са препитани 12 800 родители от ЕС, сред които 400 от България. Три четвърти от европейските родители посочват, че постоянно или често обсъждат с децата си с какво се занимават в Интернет. В България са 59 на сто.

Забраната децата да пазаруват онлайн е най-популярната както сред европейските, така и сред българските родители. Пазаруването в интернет е вето, наложено от 80 на сто от всички анкетирани родители.

За сметка на повечето си връстници в другите европейски държави, българчетата са облагодетелствани от позволението на родителите си да свалят музика, игри и филми от Интернет. 85 % от семействата в България позволяват на малките да правят това, докато в Германия този процент е 38.
Между 30 и 40% от родителите в Европа биха съобщили за проблем с децата им в интернет първо на националната Гореща линия за безопасен интернет. Българската Гореща линия, ръководена от Фондация „Приложни изследвания и комуникации” е на интернет-адрес http://web112.net, но тя получава едва между 5 и 10 сигнала на месец.

За повече бдителност и образованост за опасностите, които дебнат в Интернет днес призова във Фейсбук страницата си и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. „Нашите деца растат и се развиват в ерата на дигиталните технологии. Те прекарват голяма част от времето си в Интернет. Но знаят ли винаги какви опасности се крият онлайн? Днешният ден е добър повод да се информираме по темата безопасен Интернет. Европейската комисия продължава да работи за по-добър и по-безопасен Интернет.”, написа тя в профила си.

Специалистите съветват да забравите забраната за ползване на интернет като превантивна мярка. Напротив, всяка забрана може да изиграе лоша шега в отношенията с детето ви. Затова по-добрият вариант е да разчитате на принципа на разговорите и изграждането на доверие по между ви.

Според проучванията българските деца имат висока и рискова употреба на интернет. Това означава, че от една страна те развиват повече умения, свързани с онлайн средата, но в същото време могат и да се натъкнат на повече рискови ситуации, за разлика от децата в други европейски страни.

Според някои "не е голяма работа", ако децата им се регистрират с фалшива възраст. Това на пръв поглед може да изглежда безобидно, но фалшивата регистрация би могла да изложи детето на значително повече рискове. Затова в социалните мрежи като Фейсбук например минималната възраст за създаване на профил е 13 години. Така е, защото се смята, че децата под 13 години не са достигнали достатъчна устойчивост, която да им помага да се справят със социалните взаимоотношения и роли на възрастните. Затова експертите тук например съветват да помогнете на детето си да регистрира свой профил в подходяща спрямо възрастта му мрежа. Това може да е платформа в страницата на училището в което учи, например. Така детето ще общува с хора на своята възраст и с близки интереси. Освен това споделяйте с него и искайте да отвръща със същото за темите, които го вълнуват. Така в тинейджърска възраст малкото ви пораснало момиче или момче вече ще има навиците да ви разказва за социалния си живот в онлайн пространството.

Петте “златни” правила за родители:

1. Създайте отделен акаунт за малкия потребител — отделния акаунт за детето позволява на родителите да контролират неговата активност в Интернет. При това администратора винаги трябва да остава възрастен човек.

2. Използвайте антивирусен софтуер с обновени база сигнатури и функции за родителски контрол, позволяващ блокиране на уеб-сайтове, които могат да съдържат потенциално нежелани материали.

3. Редовно да се проверява историята на браузера — нейната липса трябва да бъде причина за разговор с детето.

4. Контролиране на ползването на уеб-камерата. Изключвайте уеб-камерата, ако не я ползвате, защото с помощта на някои вредоносни програми кибер престъпниците могат да шпионират през това устройство. Също така трябва да се обясни на детето, че използването на уеб-камерата може да става само с познати хора — приятели или роднини.

5. Да се включат и проверяват настройките за безопасност и конфиденциалност при ползване на социални мрежи от детето — при публикуване на данни в социалните мрежи (например, на стената на Facebook) напълно се губи контрола на достъпа до информацията. С други думи, в случай на непредпазливост може да се даде достъп до конфиденциална информация на целия свят.

М. Манолова