Провалът на мирните преговори в Минск показва, че страните в украинското противоборство още не са готови да спрат огъня. И Киев, и сепаратистите в Донецк и Луганск са мотивирани да водят бойни действия до победа, коментира "Независимая газета" съботната среща на контактната група за Украйна.

Засега обаче оперативен успех са постигнали сепаратистите, които се опитват да обкръжат изцяло групировка на украинските въоръжени сили от 7 до 9 хил. души край град Дебалцеве. Ако успеят, може да постигнат не само сериозен военен, но и морално-политически ефект, както бе след поражението на украинската армия през август 2014 г. край Иловайск. Точно след тези събития киевски делегати спряха за месеци активните бойни действия и седнаха на преговорната маса с властите на т. нар. Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) , напомня вестникът.

След срещата в събота страните си отправиха взаимни обвинения в саботиране на преговорите и съобщиха за разногласия по-специално във връзка с разделителната линия между войските на Киев и на отцепниците.

Перспективите за нови преговори ще зависят от по-нататъшния ход на военните действия, посочват експерти, говорили пред "РБК дейли". Засега обаче никоя от страните няма надмощие, пише изданието.

Сепаратистите пристигнаха да преговарят, разширили вече териториалния си контрол, затова не скланят да се върнат към мирните договорености, подписани в Минск през септември, коментира за всекидневника украинският политолог Вадим Карасьов. Украйна засега не е готова да се откаже от тези земи; ако обаче сепаратистите продължат настъплението си, може да се стигне до споразумение "Минск-2", добавя той.

Военната групировка на Киев е обкръжена засега само наполовина, твърди украинският военен експерт Олексий Арестович. Според него, никоя от страните няма превес в момента, но и двете са понесли твърде големи загуби, защото бойните им части са сравними по личен състав, екипировка и подготовка.

Според експерти на "Ведомости", засега не бива да се очакват реални успехи от мирни преговори - "страните изчакват чия икономика ще трепне първа".

"Всяка от страните чака тъкмо нейният противник пръв да рухне. Или в Украйна ще се поднови метежът и хората ще се вдигнат на трети Майдан с искане за смяна на властта, или Русия ще се озове в пълна безизходица заради крах в икономиката и ще й се наложи да прави отстъпки", заявява пред "Ведомости" руският експерт Алексей Макаркин.

Дмитрий Песков - прессекретарят на руския президент, заяви, че "още е преждевременно" да се дава оценка на срещата в Минск, но добави, че Москва за разлика от сепаратистите признава бившия украински президент Леонид Кучма като официален преговарящ на Киев, напомня вестникът.

Според Макаркин Кремъл отправя сигнал не към украинските отцепници, а към Запада - сигнал, че Русия не иска да къса връзките със Съвета на Европа, а да води диалог и да бъде конструктивен партньор. В очите на Запада обаче сепаратистките републики зависят от Русия; за Запада ще е сигнал, само ако техните лидери склонят лично да пристигнат и да подпишат преговорните документи. Но дори това да стане, заради общото недоверие между страните конфликтът може само да бъде замразен, прогнозира аналитикът.

Стратегията на Путин е да не се отказва от ДНР и ЛНР, но същевременно да демонстрира, че спазва договорките - затова Русия не къса изцяло отношенията със Запада, казва киевският наблюдател Володимир Фесенко. Според него Путин се опитва с всички средства да легитимира двете "републики", за да поеме Украйна издръжката им, но те да се подчиняват на Москва.

В Русия видимо е нараснал броят на хората, според които твърде вероятно предстои война с Украйна, сочи според "Ведомости" януарско допитване на центъра ВЦИОМ. По негови данни, половината жители на Русия смятат, че в Украйна тече гражданска война, а 17 на сто виждат в тези събития геноцид и терор. Над 25 процента от запитаните (срещу 17 на сто преди три месеца) смятат, че е доста вероятно да започнат военни действия между Русия и Украйна. А всеки десети твърди, че войната вече е факт. Едва три процента виждат в украинските събития намеса на Запада, тъй като не сме питали за причините - тогава бихме получили съвсем други отговори, заявява директорът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров за изданието, цитирано от Би Би Си.

Дмитрий Гудков, депутат от опозиционната партия "Справедлива Русия" в Държавната дума, нарича методите на ВЦИОМ "зомбосоциология". Според него центърът отдавна изпълнява държавни поръчки и явно подготвя за нещо населението на Русия.

"Действията на украинските военни в Донбас имат крайно негативен отзвук сред населението у нас; всяка оценка на общественото мнение идва от околната информация", възразява Роберт Шлегел, парламентарист от властовата партия "Единна Русия".

Конфликтът продължава от дълго време и точно това е причина за мнението в Русия, че наближава война, смята руският политолог Дмитрий Орешкин.

Крим бе превзет за седмица и разсъжденията дали референдумът е бил доброволен са вече вторични. В случая с Украйна обаче месец след месец тече процес, който реално демонстрира неща, различни от показваното по телевизията. Хората в Русия бяха мамени около година, но инициаторите на този процес не могат вече да скрият връзката между влошаването на живота в Русия и руското присъствие в Украйна, констатира експертът.