За да си здравен министър категорично не трябва да си популист, но ако искаш щръкнал рейтинг е абсолютно задължително. Не знам защо, но като гледам нашия здравен министър все си спомням за Радичковия разказ за суматохата и за великия цитат „Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“. Задължителният репeртоар на всеки здравен министър включва електронна здравна карта, национална здравна карта, лекарствена политика и разбира се – мерки за здравнонеосигурените.

„Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - 50-100 или 2 000 лв лечение върху вас, вие няма как да възстановите правата си с 500 лв за последните три години. Ще бъдете така добър да възстановите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас“,  обясни докторът.  Ами ако се ударя със супер евтиния си велосипед? И ако сме 2030 година, пак ли ще трябва да платя от “началото на здравноосигурителния модел“ и защо? Удивително е как всеки един истински проблем в здравеопазването може да се профанизира за броени секунди, да се използва за словесна дъвка и за неговото решаване да се предложи фундаментална безсмислица.

Националната агенция по приходите, която събира здравните вноски работи с единната система на ГРАО. Според нея общият брой български граждани по ЕСГРАОН е 8 440 251, от тях здравноосигурени са 6 302 149 души. 

Кои са здравнонеосигурените? Това са:

•  български граждани, които трайно пребивават в чужбина,

•  хора, които знаят, че дължат вноски, но нямат пари,

•  хора, които знаят, че дължат вноски, имат пари, но не искат да платят, защото не вярват в системата, и

• такива, които не познават здравното законодателство и не знаят, че дължат пари. 

     Например това може да са учениците, приети за студенти и не знаещи, че дължат здравни вноски за периода от завършването на средно образование до приемането им във висше училище. Общият брой на лицата, които не познават здравното законодателство и поради това се оказват длъжниците по данни на НАП е 131 000 души.

Колко са българските граждани, които живеят в чужда държава това е въпрос с повишена трудност. Грубо ако се махне от ЕГРАОНа броят българите от преброяването по данни на НСИ идват около 1 158 210 души. Но този брой е се мени постоянно. Да се надяваме, че Държавната агенция за българи в чужбина все някога ще ни изненада с нещо смислено – с данни, с визия, със стратегия... Хеле, пък сега вече като ще си има такъв мощен граждански контрол....

От хората попадащи в графата социално слаби, за които държавата би следвало да покрива вноските, единствената уязвима група е тази на продължително безработните - лицата останали без работа за повече от 12 месеца трябва сами да си плащат здравните осигуровки след този период. По данни на НСИ лицата останали без работа между 12 и 23 месеца да 95 900, а тези над 24 месеца са 147 900 или общо 243 800.

Около 254 000 са българите, които знаят, че трябва да плащат здравни осигуровки, могат да го направят, но не желаят да платят. Това са хора с творчески професии, работещи в сферата на услугите, хора, получаващи пари на ръка в сферата на сивата икономика като чистачки, частни учители, гувернантки, майстори и други. Ако те имат нужда от системата, преценяват дали да си платят на частно или да платят накуп всички вноски за последните 36 месеца.

Разбира се, наред с тези числа, трябва да вземем предвид и факта, че държавата е най-некоректния платец на здравни осигуровки.

По данни от Закона за бюджета на НЗОК държавата осигурява 4 018 958 млн. български граждани с 975 259,8 хил.лв. трансфер от бюджета, а самоосигуряващите се и работодателите за 3 265 594 души внасят 1 819 900 хил.лв.

Това значи, че значителните дефицити в парите за здраве се генерират основно от неизпълнението на ангажимента на държавата.

Наред с това трябва да се има предвид, че българските граждани, които не се осигуряват от държавата, плащат средно по 46.44 лв. месечно или 557.29 лв. годишно за здравни вноски, а държавата осигурява лицата, за които е задължена средно с 20.22 лв. на месец или 242.66 лв. годишно.  От това става ясно, че държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели.

Така държавата ограничава разходите си за здраве и по този начин нарушава солидарността към здравеопазването като предпоставя несправедлива грижа за определени категории граждани, чието лечение тежи върху дяловото участие на коректните платци на здравни вноски. Тази несправедливост рефлектира във все по-нарастващия брой лица, които отказват да заплащат здравноосигурителни вноски, повишавайки по този начин бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.

Взетото решение вчера държавата да започне поетапно увеличаване на размера на осигурителния доход, върху който внася здравносигурителни вноски с 5 на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица е див популизъм.

С прости думи това означава, че държавата ще продължи да уврежда солидарността с пълна сила, защото минималния доход на самоосигуряващите се ще се вдига така, че пожелателното изравняване няма да се случи никога. Дори и да се замрази вдигането му – изравяването би могло да се случи най-рано след 10 години.

Това решение отново е в ущърб на работодатели и коректни данъкоплатци и безкрайно демотивиращо, защото ясно показва, че държавата иска да паразитира върху все по-малката общност на работещи и създаващи благосъстояние хора. Това ако не е комунизъм – здраве му кажи.

Как трябваше да постъпи един десен здравен министър:

• Да защити интересите на работодателите и на коректните платци, като предложи стимули за тях;

• Да направи анализ на финансовото състояние на здравното осигуряване и да предложи  решения за финансова стабилност на сектора, както и за добро финансово управление и ликвидност;

•  Да поиска държавата да ревизира национализацията на здравни вноски и да търси решения за поетапто възстановяване на големия резерв на НЗОК;

• Да седне на масата със социалния министър и да обсъди какво може да се направи за осигуровките на хората, които са дългосрочно безработни, за да се покрият техните здравни нужди, но и да се идентифицират възможности за социални услуги, които да облекчат здравната система;

• Да обсъди със социалния министър и фонда, който всяка година се планира в бюджета на социалното подпомагане и се трансферира в НЗОК за лечение на здравнонеосигурени – на какъв принцип се формира, има ли връзка между АСП, НАП и НЗОК в неговото планиране, как да се оптимизира;

• Да седне на масата с финансовия министър и да обсъди какво може да направи НАП, за да повиши събираемостта от здравни вноски в категориите, където закона и правомощията й позволява;

• Да защити интересите на българите в чужбина, защото те са най-големия инвеститор в страната, защото те трябва да имат мотивация да уважават държавата си и да имат реален стимули да я предпочeтат отново един ден за място за живеене и работа. 

•  Да предприеме мерки за информиране на населението за задълженията и правата на здравноосигурените;

•  Да предприеме решителни мерки за възстановяване на доверието в здравното осигуряване като например би могъл да започне от борбата с корупцията в системата. Така например интересен факт е, че редица големи български болници трупат значителни дългове, като в същото време държат на депозит пари в банки. Като принципал на лечебните заведения, които са 100% или 51% собственост на държавата, правомощията на един здравен министър са значителни.

За да се случи всичко това обаче е необходимо да има нещо под капата на министъра..

Деница Сачева

Текстът е от блога на Деница Сачева, публикува се с нейно разрешение. Заглавието е на редакцията.

Визитка

Деница Сачева е завършила Висше училище по туристически мениджмънт в Маастрихт, Холандия и Международен колеж по туризъм в Албена. Бакалавър по социална педагогика в Югозападен университет “Неофит Рилски” в гр. Благоевград, магистър по здравен мениджмънт на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас. Магистър (Cum Laude) по връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е курсове за обучение по социален маркетинг, връзки с обществеността, политически маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на външни ресурси и управление на риска във Великобритания, Холандия, Бразилия, Колумбия, Австралия и САЩ.

Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика. Един от първите десет служители на Националната здравноосигурителна каса, където работи като началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти”. Година и половина е началник на кабинета на министъра на здравеопазването (1999-2001) д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС с министър – председател Иван Костов. Участвала е в екипа разработил и съставил Националната здравна стратегия 2001 – 2010 и План за действие към нея. Била е председател на Съвета на директорите на МБАЛ – гр. Хасково и Балнеологичен център „Камена” – гр. Велинград.

Хоноруван преподавател в Нов български университет по политически комуникации.

Работила е като консултант по над 15 международни проекта, финансирани от Европейската комисия, Световната банка и Американската агенция за международно развитие.

През 2001 г. Деница Сачева е основател и изпълнителен директор на PR агенция IntelDay Solutions (www.intelday.com), двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в PR за 2007 и 2012 година и носител на номиниция през 2009 за най-добра кампания за Източна Европа в престижния PR конкурс SABRE. За своята правозащитна дейност беше номинирана за наградите на Български хелзинкски комитет Човек на годината http://humanoftheyear.org/?page_id=4150.

Към момента е председател на Управителния съвет на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване (www.zdrave.net) .

 Haskovo.net