Във Военното разузнаване се криели най-мръсните тайни на тоталитарния режим. Тази позиция изрази военният министър Николай Ненчев по време на дискусия за наследството на тоталитарния режим.

Според него трябва да се разкрие цялата истина за комунистическия режим и службите за сигурност. Не се колебая да предоставя архива на Военното разузнаване, въпреки всички заплахи срещу мен, закани се той. Там се крият най-мръсните тайни на службите за сигурност, допълни Ненчев.

Аз съм в тежка битка с тези хора, сподели министърът и изтъкна, че „тези хора" спекулирали и заплашвали по отношение на разкриването на досиетата на Военното разузнаване. Аз искрено се забавлявам, подчерта Николай Ненчев.

Министър Ненчев обори и аргументите за Военното разузнаване, а именно, че то работело за кауза и за държавата.

Това не отговаря на истината, защото те са работели за комунистическия режим, изтъкна той и припомни, че комунизмът е обявен за престъпен режим, включително и от българския парламент.
Следователно, по думите му, Военното разузнаване работело за престъпен режим.

Министърът не се отказва от думите си, че военните разузнавачи приличали на днешните терористи, думи, за които те го съдят и съвсем скоро се очаква делото да започне. На Военното разузнаване се възлагали функции да участват в диверсии, заяви министърът. Диверсията не е ли вид тероризъм, попита още той.

Тези хора са работели за чужди интереси, не за българските, категоричен бе Ненчев и посочи, че разкриването на досиетата на Военното разузнаване щели да разкрият тази истина.

Водил съм разговори с премиера Борисов дали трябва да се разкрият досиетата на Военното разузнаване, каза още министърът на отбраната.

Мнението на министър-председателят било категорично - законът трябва да бъде изпълнен. Очевидно имаме и неговото съгласие, подчерта Николай Ненчев. Няма да разкрием чуждите агенти, обясни военният министър.  Съвсем скоро ще разберем колко са агентите на РУМНО, закани се още той.

Преди година и половина архивът на Военното разузнаване е предаден на Комисията по досиетата на дигитален носител и затова той не разбира притесненията, че комисията по досиетата щяла да злоупотреби с данните.
Трябва да извадим истината наяве, да успокоим духа на хората и на тези, които страдаха толкова много в миналото, смята министър Ненчев. Той настоява също така да се разкрие всичко онова, което до ден днешен се пази с усилия в тайна от обществото.

Убеден съм, че това ще бъде справедливо, смята министър Ненчев.

Военният министър сподели още, че е от семейство, пострадало от комунистическия режим. В малките населени места по-жестоко се усещали репресиите на комунизма и ДС, по мнението му.

 Научих много, спомня си Ненчев разговорите с пострадалите от комунизма. За пръв път в живота си срещах хора, които са различни, изтъкна военният министър.

Тези хора не можаха да станат известни на българското общество, съжалява той. Те носели една особена чистота в себе си. Обществото не могло да се запознае с тези хора и да научи техните истории, съжалява още Ненчев. 
Те имаха особено усещане, особен тип интуиция за всичко, което се случва, спомня си той. Те смятали, че бившата ДС продължавала да управлява процесите в страната

 Припомняме, проблемът между военния министър и Военно разузнаване е заради тълкуване в закона дали военното разузнаване дължи предаването на 33 000 архивни единици на Комисията по досиетата. Николай Ненчев категорично е обещал да предаде целите архиви на военното разузнаване, което означава от думите му, че това не е направено.

 Именно на негово подчинение е Служба "Военна информация", която е приемник на военното разузнаване преди 1989 г.

Шефът на Военна информация Веселин Иванов твърди, че ведомството му е предало абсолютно всичко на комисията по досиетата и е изпълнило закона. По думите му няма нито един документ, който да е останал в службата.

Комисията по досиетата обаче твърди, че това не е вярно и очаква над 30 000 документа и то именно от военното разузнаване.

Според експертите проблемът идва от тълкуването на закона. Според военното разузнаване законът разпорежда да се предадат материалите за българските граждани, а не и за чужденците, които са работили за службата през годините. Според комисията по досиетата обаче такава разлика не се прави и трябва да бъде предадено всичко.

За предаването на всички материали се обявиха и служебният военен министър Велизар Шаламанов, както и президентът Росен Плевнелиев.

Парламентарният секретар на военния министър Пламен Даракчиев също обяви, че военното разузнаване трябва да предаде 33 000 архивни единици. Чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА, няма да бъдат оповестявани публично. Законът предвижда разкриването на принадлежност към тайните служби на режима само на български граждани, твърди Даракчиев.

Според него военното разузнаване трябвало да изпълни и другото изискване на закона - да предаде списъка на всички, които са работили или работят в нея след 10 ноември - началник-отдели и началник-сектори и са принадлежали към бившата ДС и разузнавателните служби на БНА. Става въпрос дума за прословутия параграф 12 от Закона за досиетата, който пазеше тези хора от обявяване.

Въпросният текст отпадна през 2012 г. Тезата на службите е, че има противоречия между закона за досиетата, който разрешавал, и закона за класифицираната информация, който забранявал обявяването.