Системата в българското образование е елитарна и предоставя повече възможности за стимулиране на най-напредналите ученици и училища в България, заяви образователният министър Тодор Танев пред Дарик радио.

Според него целта на предложената образователна реформа е всички ученици да получат равни възможности, независимо в кое училище или в кой регион на страната живеят.

Танев се позова на изследване на Световната банка на образованието в България, според което качеството на образованието в София поставя учениците в останалите региони в неравностойно положение спрямо връстниците им с столицата.

"Това трябва да се промени и всички региони да имат равни възможности. Всички деца имат талант", каза Танев.

Друга цел на реформата е да промени възприятието на българските учители от страна на обществото.

"При 530 лева базова заплата на учителите - това се приема лошо от обществото и може да бъде окачествено само като срамно", каза Танев, но призна, че бюджетът е недостатъчен да се направи нещо съществено. Според него предложените промени в закона за училищно и предучилищно образование ще предостави повече възможности за стимулиране на работата и креативността на учителите.

Няма опасност от липса на учители в различните региони, според образователният министър, но се наблюдава демографска криза в средите на учителите. От близо 100 000 учители, които работят в страната, тези под 35 години са едва 6% по данни на министерството.

Министерството ще се стреми и към разнообразяване на методите за оценяване на учениците. "Всичко се измерва в тестове. Тестовете усредняват, което пречи на развитието на отделни ученици и учители, което пречи да се адаптира учебният процес към нуждите на учениците."

Танев призова и за по-голямо участие на родители и бизнеса в учебния процес.

Според изследвания, учениците, завършили професионално образование, са намалели са с 40% през 2014 г., а 46 % от българите не работят това, което са завършили. "Унищожихме техникумите", коментира Танев, но уточни, че те не трябва да бъдат възстановявани по модела от преди десетилетия. Според него предлаганата система за дуално образование дава решение на проблема, но "няма култура на работа на българския бизнес с училищата", макар че има добри практики. Министърът предупреди, че не трябва да се прибързва с тази идея, тъй като няма достатъчно данни колко специалисти може да поеме българската индустрия.

Предложеният проектозакон предвижда децата да започват училище на 5-годишна възраст и да се преминава към целодневна форма на обучение. Това би облекчило родителите, смята Танев, но за момента има проблеми с материалната база, финансирането, както и броя на възпитатели и учители.

На въпрос дали ще продължи държавното финансиране на частни училища, министърът отговори, че те трябват да бъдат "компенсирани" в известна степен, тъй като изпълняват и подпомагат действията на държавата.

Танев подкрепи идеята за няколко броя учебника по един и същи предмет. "Постепенно нараства броят на учителите, които подкрепят повече от един учебник. Това ще спомогне за разнообразието на методите при обучение. Нека да има конкуренция между две различни философии и да се даде свобода на учителите как да преподават."

Министърът не коментира протестите във Варна срещу съдържанието на учебници по история, но добави, че в учебната система трябва да бъде застъпено формирането на патриотичен дух. "Това решение зависи от Народното събрание", добави той.

Увеличението на броя на висши учебни заведения в страната съответства със световната тенденция, според Танев. По последни данни в България има 53 университета.

"Има огромен брой студенти и те са неравномерно географски разположение в България. Проблем е качеството на образованието", каза министърът и добави, че предимство за държавно финансиране ще имат изследователските университети.