Хатаб Саид/вляво/ позира в новото си амплоа-на готвач в България

Бившият мюсюлманин от Сирия Хатаб Саид вече е християнин. Макар още по навик понякога да призовава аллах, вече почита християнските празници и дори може да се кръсти. Не се е ограничил само до промени във вярата, за да се отличи от своите сънародници.
За разлика от мнозинството бежанци, Саид отдавна е напуснал лагера в Харманли и живее на квартира, макар да му излиза по-скъпо. Научил е задоволително български и смята да открие нова страница в живота си, тук в България. Скъсването с миналото е започнало с отказа от предишната религия.

Мъжът не желае много да говори за това, но става ясно че причината е в трагедията, която го сполетяла в родината му. По време на кървавите размирици там жена му е била екзекутирана от вилнеещите, предимно мюсюлмански, паравоенни формирования. Това е бил поводът Саид с трите си деца окончателно да скъса със Сирия и да бяга, където му видят очите. Иначе упорито живял в обхванатата от война своя родина, надявайки се, че лудостта ще спре. Вместо това спрял живота на младата му жена.

Мъжът е от 6 месеца в България, но сам. Тримата му сина се отглеждат от родителите му в Турция. Парите им не стигнали да влязат всички в България, пък и рискът от нелегалното пресичане на границата бил голям. Амбицията на Саид обаче е да се устрои тук и си вземе семейството. Но не да поеме към Европа, а да стане българин.

За целта учи езика, вади документи за самоличност и постоянна адресна регистрация. Хваща се на работа при харманлийския предприемач Венци Арабаджиев. На местния ресторантьор му хрумва да отвори заведение за бързо хранене с арабска кухня, предвид гарантираната многохилядна клиентела в лагера. Докато търсил готвач, при него дошъл Хатаб и го замолил да работи нещо. Не можел така да стои без работа, освен това му трябвали пари за семейството. Пак за разлика от повечето сирийци, не се пазарял за пари. Настоявал обаче за плащане всяка седмица. Накрая се споразумели за две. И понеже тоя тип хора оценяват всеки жест, отговарят веднага с услуга - благодарение на Саид Венци наема още трима майстори на дюнер от лагера. Те не владеят български, но многодетния баща превежда. И ги вкарва в пътя. „В лагера има много лоши хора. Повечето са афганистанци и кюрди. Сирийците са кротки и работливи“, обяснява Саид, докато пече арабско пиле на открито пред минаващите гости. Служи и като рекламен агент - привлича всеки минаващ сънародник да опита. Повечете не му отказват.

Не се отказва и той - въпреки трудностите да бъде българин. И все повече му се отдава.

Г. Христов