Сметната палата ще извършва одити на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, независимо от това какъв е размерът му.
Това реши парламентът с приети окончателно текстове от новия Закон за Сметната палата, предаде БТА.

Мнозинството отхвърли предложението на БСП палатата да ревизира и дружества с миноритарно държавно/общинско участие от над 1 млн. лв., както и да се проверяват малките общини с бюджет под 10 млн. лв.

От името на вносителите от ГЕРБ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че Сметната палата има право и задължение, одитирайки съответното министерство - принципал на съответното дружество, да провери и дела му в него.

Аргумент срещу предложението е и недостигът на одитори, но тя бе категорична, че е манипулация твърдението за изключването на този одит от дейността на проверяващия орган.

По думите й, давайки допълнителен бюджет на СП за такива ревизии, трябва да има и възвращаемост.

Председателят на Сметната палата Лидия Руменова опроверга аргумента за недостатъчен капацитет за проверка.

"Въпрос е на организация, на приоритети, на планиране и на одитни възможности", посочи тя.

Руменова увери, че палатата разполага с подобен капацитет, както и че в компетенцията й е и одит на общините с бюджет до 10 млн. лв.

"Сметната палата" има възможност да се справи с това, което ще й бъде възложено, категорична бе Руменова.

"Узаконихте поговорката "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони", дадохте улица за корупционните практики", заключи социалистът Таско Ерменков след гласуването на текста.

Мнозинството обаче прие предложението на Петър Славов от Реформаторския блок в обхвата на проверка от Сметната палата да бъде предвиден и одит на смесените търговски дружества.

Той посочи казуса "Южен поток", при който не е ясно дали ще бъдат върнати парите след закриването на проекта и какво ще стане с тях.

"Има създадена смесена българо-руска компания с 50 на 50 участие", припомни депутатът.

До спор между Мая Манолова от БСП и вносителите доведе и текстът Сметната палата да одитира сметките за средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори.

Юристката от левицата обърна внимание, че управлението на сметки (какъвто е записът) е различно от управление на средства и означава само финансов одит, но не и такъв за съответствие, например.

Затова социалистите настояха, но мнозинството не прие, да се запише в правомощията на Сметната палата одит на средствата от ЕС, а не на сметките, за да се знае във всяко отношение как се изразходват европейските пари.

Лидия Руменова също потвърди, че текстът на вносителите предполага само одит на сметките, а не и на управлението на средствата от ЕС.

Народното събрание ще може със свое решение да възлага на одитния орган да извършва до 5 ревизии годишно, извън предвидените в годишната програма, гласуваха още депутатите.

Коалиция 4 +

"В модела на Сметната палата ще видим модела на новата власт. В момента коалицията не просто е обявената официално четворна, но ни управлява коалиция 4 +", заяви Мая Манолова от парламентарната трибуна във връзка с промените в състава на Сметната палата, предаде „Фокус”.

По думите й целта на извършените промени е смяна на състава на сегашната Сметна палата и „ще се назначи друг орган, обслужващ персонал на четворната коалиция”.

Манолова припомни, че в мотивите на вносителите първоначално се е твърдяло, че целта е превръщане на Сметната палата в едноличен орган.

„След това видяхме, че едноличният орган стана спретната колегия от три члена. Сега, когато дебатите се изостриха и на четворната коалиция й стана ясно, че ще й трябва още подкрепа, се оказа, че ще бъде петчленна”, поясни Манолова.

Според нея подкрепата и конфигурацията на управляващата коалиция ще стане ясна, когато се гласуват петимата членове на Сметната палата.

„По Сметната палата ще ги познаете, това предстои”, посочи тя.

В реплика председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова заяви, че Манолова се позовава на предишния си опит.