Икономисти приветстваха идеята на финансовия министър Владислав Горанов България да приеме еврото до 2018 г. Според тях това няма да доведе до инфлация.
Миналата седмица финансовият министър обяви, че българското правителство започва разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута.

"Задължително в края на 2017 г., началото на 2018-а трябва да приемем еврото. Това е абсолютна необходимост за нас, защото има много икономически ефекти, които трябва да осигурим, а не да се гърчим и да отлагаме този въпрос", заяви Кольо Парамов, цитиран от Нова телевизия.

Според него ефектът, който ще постигнем чрез въвеждането на еврото, е многостранен, защото в момента не разполагаме с онази парична маса, която ни е необходима, за да стандартизираме един по-добър начин на живот в България.

"Ние сме се блокирали в рамките на валутния борд и спазваме стриктно условията и изискванията му. Ако бяхме влезли в еврозоната, щяхме да имаме коренно различна парична маса и по друг начин щеше да става кредитирането, защото лихвите щяха да бъдат минимум два пъти по-ниски. Именно това се цели с приемането на еврото", коментира икономистът.

По думите на Емил Хърсев за гражданите най-вероятно няма да бъде усетена реална разлика.

"Системата на валутния борд, която имаме, е опасна за банките в страната, защото нямаме кредитор от последна инстанция. Ако имахме централна банка, която можеше да рефинансира, както Европейската централна банка, КТБ щеше още да работи. Банките у нас са оставени на самите себе си и всеки се оправя, както може, а това е опасно", заяви Хърсев.

Той допълни, че ако в момента имахме централна банка, нямаше да изпитваме дефлацията, която в рамките на миналата година надхвърли 2%. По думите му в началото цените ще скочат малко, но след това ще се нормализират.

Заявката на финансовия министър Владислав Горанов, че България ще се стреми да влезе възможно най-бързо в еврозоната, е добра новина, коментира пред БНР бившият вицепремиер по икономическата политика в кабинета "Орешарски" Даниела Бобева. Тя обаче изрази учудване от дългия период, в който се предвижда това да се случи.

"Това, което ме притеснява обаче е, че той говори за 2018 година. Какво ще правим три години до 2018 година? Говорим тук за два етапа на приемане на еврото. Първият етап е влизането във Валутния механизъм. Този процес няма никакви критерии, писани критерии за влизането в този механизъм. Там има една декларация, дори не е молба, тя е декларация, че държавата иска да присъедини валутата си към Валутен механизъм II", поясни Бобева.

Правилно е да започнем преговори за присъединяване към еврозоната, заявипред БНР икономистът проф. Ганчо Ганчев. Според него дори сме закъснели.

По думите му дори преди 2018-а година е възможно да влезем в "чакалнята".

"Проблемът е кога ще излезем от там и кога след съответните доклади на Европейската централна банка и ЕК ще бъдем допуснати и ще бъдат договорени конкретните параметри за влизане в еврозоната", коментира Ганчев.