Богопрестъпничество или изкуство? Тази тема разбуни слуховете през последните два дни и предизвика бурни дебати в медиите и социалните мрежи.

Обсъждането тръгна след изказаното мнение от духовника от Видинската митрополия и ефимерий в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” архимандрит Антим, че татуировките не са богоугодно дело, а суета.

Той уточни, че мнението си изказва като гражданин и духовник, а не става въпрос за анатема, тъй като анатемизма става със съборно решение на църковния синод, а освен това трябва да има основания за него-догматични истини или канонични правила.

„Много тъжно е, когато върху образа и подобието Божие - човека, сложим отпечатъци и символи на Сатаната.“, смята духовникът.

Забрана за татуирането има още в Стария Завет. Там е казано да не си правиш портрети по тялото и да не го дупчиш с игли, обяснява и отец Никола от Хасково. Той също заклеймява татуировките. „Дори да приемем ,че в днешно време се правят много красиви татуировки, че това е изкуство, на тези рисунки не им е мястото върху тялото, то не е платно. Човекът е Божие подобие и рисувайки върху тялото му, все едно рисуваме върху Господ!“, категоричен е отец Никола. Той дава пример с графитите и факта, че има много красиво изписани, изрисувани, но когато са на неподходящото място, ефектът е различен. „ Татуировката не прави същността на човека, следователно тя е чиста човешка суета“, казва още отчето.

„Важното е дали сме добри хора, как се отнасяме към останалите -с любов, с лъжа или с омраза, не да ли имаме татуси. Има много хора, които не са с татуировки, но не са добри хора“. Това е мнението на най-младия татуист в Хасково Румяна Николова от студио „Димо Бойчев арт“. Обяснява, че самата тя има няколко татуировки, но и че е вярващ човек, ходи на църква, пали свещичка, и то не само на празници.

“В днешно време татуирането е толкова развито, татуировките са все по-реалистични, че това, което правим спокойно можа да бъде наречено изкуство. А да създаваш изкуство надали това е грях!“, смята Руми.

За двете години време, откакто е призната за професионален татуист, й е направило впечатление, че действително се увеличават хората, които идват в студиото с мерак за татуировка на религиозна тематика.

Повечето от тях избират кръстове, ликът на Христос или Мадоната, на мода са и религиозните надписа от рода на „Само Бог може да ме съди!“. „Аз не мога да кажа колко процента от хората, които си правят тези религиозни татуировки са действително вярващи, или е само въпрос на мода, на нещо видяно върху тялото на някой други и пожелано, но е факт, че такива татуси са приоритет повече на младите хора“, споделя татуистката. Тя е категорична, че действително има резон в твърдението на духовниците, че татуса е суета и идолопоклонничество, понеже в практиката й е имало вече няколко случая, при които млади момчета са споделяли, че искат татуировка „като на Благо Георгиев“-футболистът, чийто прякор е Джизъса именно заради множеството религиозни татуси по тялото му, а и откритото му представяне като набожен човек. Освен това на Руми й е направило впечатление, че повечето хора по света си правят татуировки, свързани с някакво събитие в живота им, било то нещастно или радостно. Затова и портретите на реални хора напоследък и в Европа, и в Америка са най-честите поръчки към татуистите. В България все още се избират по-често образи, диктувани от модата.

Румяна Николова обяснява още, че малцина си пожелават да изобрази върху тялото им Дяволи или други адски зверове, но пък черепите са на мода напоследък-както в цялостния стайлинг, така и при татусите.

Много обаче от младите дами предпочитат вместо тях да си татуират ангелски крила на гърба, образите на ангели също са сред направените избори за татус.

Като повод за размисъл на почитателите на религиозните татуси пък отец Никола разказва следната притча: Двама вярващи християни поискали разрешение от своя духовен наставник да татуиран на гърдите си кръстове, които да им останат в случай, че при гонение бъдат заловени и принудени да свалят металните кръстчета, които носят.

„Не на телата си изобразявайте кръста, а в сърцето си!, отговорил им старецът.

М. Манолова