Водещ криминалист коментира, че в учебниците по криминалистика няма определение за "убиец".
Захари Клинков, разузнавач от групата "Престъпления против личността" в Областната дирекция на МВР в Пловдив, каза за БТА, че това са психически силни хора, които към момента на извършване на убийството мислят, че постъпват по възможно най-правилния начин.

"И в тази връзка може би определението за "убиец" би гласяло така - "човек, който е стигнал до заключението, че убийството е единственият начин за разрешаване на проблема им", казва той.

По думите му хората реагират по различен начин на трудностите, по различен начин решават проблемите си. Експертът твърди, че в характера на хора, извършили убийство, няма някаква особена черта, която да ги отличава, поведение, което при първия поглед да ти подскаже - това е убиецът.

Според характера си преценява и как да извърши убийството и с какво оръжие.

"На база информацията, уликите от местопрестъплението - стъпка по стъпка криминалистите се насочват към извършителя. Пак на мястото на произшествието те изграждат профила на убиеца и затова не търсят допирни точки с други престъпления", казва криминалистът.

На първо място са мотивите - те обикновено насочват към евентуалния извършител и много бързо се свива кръга на заподозрените. Мотивите са тези, които отключват агресията, те са изключително силни за човека и затова се тръгва от тях.
По думите на Клинков това може да бъде обида, отнемане на имот, засегната чест, потъпкано достойнство, болезнена ревност.
Понякога и най-кроткият човек може да посегне, защото определени обстоятелства и преживявания са изкарали на преден план агресията.

На случаен човек се посяга при користен мотив - влиза в къща да краде, вижда човек и при дадена ситуация го убива.
Клинков обясни, че ако жилището, мястото на престъплението, е разхвърляно - има користна цел и затова се обръщат към контингента, който може да извърши деянието.

"Ако няма откраднати вещи - разследването тръгва по други версии. Ако жертвата е жена, млад човек - разследваме убийство от ревност. Така че самото произшествие ни насочва към определен кръг от лица, които биха могли да се впишат в това престъпление. От това, което сме видели си изграждаме виртуален портрет за конкретния извършител", каза още той.

Това включвало обстановката, трупа, начина на извършване на убийството, нараняванията, степента на жестокост.

По думите му, ако има изградена степен на жестокост - тогава има личен мотив и практиката показва, че извършителят е лично засегнат и е извършил убийството, влагайки много емоция.

Хората, извършили убийство, по много лични причини обикновено не посягат втори път. Те са го направили по конкретен мотив и за себе си са удовлетворени, че са "отстранили проблема". Криминалистът разказа, че това са хора с нормални семейства, с работа, имат някакво добро възпитание и обикновено после съжаляват и вътрешно се терзаят.

"Когато убийството е извършено при други обстоятелства - при грабеж и хората не са близки - се получава друго, убиецът се изкушава да го направи и втори път. При хората, които нямат лични мотиви, а користни или изпълняват поръчка - проблемът е в характера и най-вече в самочувствието", посочва Захари Клинков.

Според него по този начин извършителите показват, че са значими, че са силни, че в тяхната среда са много велики и важни. Те приемат поръчка за убийство и го извършват, за да покажат колко са специални, да покажат превъзходство и че не ги е страх като другите.
И го правят и пред самата жертва.

Такива са сексуалните убийци. Държат жертвата максимално зависима и то така, че тя до последно да се надява, че ще остане жива.

"Трудно могат да се свържат убийците с насилие над животни в детска възраст", коментира експертът.

В детството обикновено хората са едни, но като пораснат стават други.

Другото е по-възможно - като дете убиецът да е бил много свит, скромен и останалите деца да се го мачкали. В един момент решава по този начин да се самодокаже, да го докаже и пред другите.

"Има някакви акценти, които са общи за хората, които убиват, но те са много малко и не може да се направи рамка и всеки, който влиза в нея да кажем - този е убиец. В някои случаи може да бъде болестно състояние и обикновено това са серийните убийци, които изпитват по този начин наслада. У нас нямаме такива случаи", твърди Клинков, защото по думите му българинът е със здрава психика, много е издръжлив и винаги намира и другия начин и не се вторачва само в едната точка.

По думите му на база старите убийства, които се изучават, няма две с един и същ почерк. Различно е при поръчковите убийства, но не всеки иска и може да стане килър.

По-интелигентите хора намират по-удачния начин да се справят с проблема, към оръжието посягат по-свитите. В графата "убийци" не влизат и тези, които притежават огнестрелно оръжие по собствено желание.

Според Клинков няма застраховка и за полицаите в определен момент да минат "от другата страна".