Луиза Китар, снимки: личен архив

20-годишната Луиза Китар е от Хасково. Тя е дете от смесен брак между арменка и тунизиец.

От две години е студент във висшето училище по дизайн Дюпере, Париж. По време на антентата във френското списание “Шарли Ебдо“ на 7-ми януари е на занятия в училището си, което се намира на 15 минути от кървавите събития. За драмата, за това как Париж диша днес, за очаквания едномилионен тираж на новия брой на списание “Шарли Ебдо“ - разказ от първо лице специално за Haskovo.net

Луиза, къде те завари новината за касапницата в списанието?

Бях в училище, което впрочем е на 15 минути пеша от редакцията на Шарли Ебдо, когато учителите ни съобщиха за атентата. Беше наистина шокиращо, объркващо... всички започнахме да четем статиите в сайта на LeParisien и къде ли не... Аз изпитах тъга, болка, но и гняв в същото време. Сякаш някой иска да ми вземе нещо ценно... Не познавам така добре вестника, както някои от колегите ми, но познавах идеите му. И наистина бях много засегната. Смъртта е трудна за възприемане, особено тази смърт...

Как реагира Париж на атентатите?

Реакции имаше всякави, но глобално – хората бяха шокирани, и не само в Париж. Разбира се, живеещите във Франция познават добре вестника и неговата „политика на смеха“... точно затова ударът е толкова болезнен. Париж миналата седмца беше такъв, какъвто никога не съм го виждала, като се започна от сряда и така до неделя.
В сряда беше трудно за всички да осъзнаем случилото се.
В четвъртък, убийството в Монруж сложи още няколко удивителни на атентата, а в петък беше капката, която преля чашата – видях страха на хората... Говореха само за това, четяха само за това, мислеха само за това. Когато чуехме сирени, първата мисъл беше – ужас, нещо пак се е случило! Доста напрягащо....

Страхуваш ли се за живота си?

Не се страхувам за живота си. Намирах се близо и до атентата в сряда, и до похищението в петък... но какво? Събития като тези целят да убиват и да създават страх. Аз не искам да съм тази, която ще каже – мисията успешна! Не ме е страх, осъзнавам добре къде живея и колко много непредвидени неща се случват, но човек не трябва да живее в страх, а да накара страхът да се страхува от него!
Беди се случват навсякъде.

Публикувала си във Фейсбук профила си, че си Шарли. Защо?

Защото Шарли е символ, който смятам, че разбран правилно, е красив и ценен. Шарли е свободата да бъдеш, да кажеш, да се смееш и живееш. Това събитие силно ме засегна... особено щом се отнася до правото на един артист да създава.


Разкажи за Марша в неделя, каква беше атмосферата?

Маршът в неделя беше едно силно преживяване... Никога не съм виждала толкова много хора на едно място. Хората тук са толкова силни и обединени в такива моменти. Очарована съм и съм горда, че съм част от това.
В петък, когато разбрахме за похитения магазин, мои познати се поколебаха дали да излязат на улицата в неделя. Стори им се рисковано, опасно... За щастие всички, които се колебаеха, все пак бяха навън и носеха името Шарли. Полицията си свърши прекрасно работата... аз се чувствах сигурна, нямаше никакви проблеми (поне доколкото ми е известно), въпреки почти 2-та милиона на Марша в Париж.

В сряда, на 14 януари излиза новият брой на „Шарли Ебдо“. Наистина ли има таков търсене? Говори се за 1 млн. заявки и готовност да бъдат разпечатани още 2 милиона броя. Защо хората искат толкова много този брой на списанието, което иначе се печата в 60-хиляден тираж, а се продават около 30 хил. броя?

Утре сутрин излиза броя на Шарли Ебдо в 1 милион екземпляра! Ще се опитам да го купя, но трябва да стана много рано.

Да, наистина има такова търсене – в момента се пише история и всеки иска да има някаква част от този паметен момент за Франция.

Как диша Париж шест дни по-късно?

Париж диша. И преди, и след 6 дни! Париж не спира да диша, просто ритъмът на сърцето му се променя. Определено сега хората са по-спокойни... сякаш с неделния марш изразиха и изляха натрупаната емоция от последните дни.

Какво означава, за един млад човек днес да е Шарли?

Вярвам, че означава това, което е и за мен: Аз съм Шарли. Аз съм свободна.

Интервю на М. Манолова

Луиза /с шапката вляво/ по време на шествието в Париж в неделя, снимка:Thomas Cecchelani