Етническо напрежение има само в мозъците на група политици

Върхушката около Местан е печелившо търговско дружество, за него е важно да бъде част от властта, за да умножава дивидентите си, казва пред Faktor.bg депутатът от ГЕРБ

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Караянчева, основателни ли са съмненията, че парламентарното мнозинство се пропуква и това дава шанс на ДПС да се вклини в управлението?

- Позволявам си да използвам една народна мъдрост - „Гладна кокошка просо сънува!”. Внушенията за „партньорство“ между ГЕРБ и ДПС не са от вчера. Те битуваха в публичното пространство още преди парламентарните избори. Разпространяваха ги активисти на ДПС в смесените райони, за да разколебаят нашите избиратели. Сега, в условията на широко коалиционно управление, отново се възраждат старите мантри, че ДПС е незаобиколим фактор в управлението и без него е трудно постижима каквато и да било стабилност. Вярно е, че мнозинството бе сформирано след дълъг и тежък преговорен процес и за първи път имаме ясно разписана програма. Нормално е да има спорни моменти в работата на коалицията. Във всяко партньорство има период на напасване, на изглаждане на характерите и механизмите на взаимодействие. Ние сме различни партии, със свои идеи, принципи и възгледи. И като такива сме поискали и получили реципрочна подкрепа от избирателите. Преодолявайки разногласията, с цената на взаимни отстъпки, ние се обединихме. Не беше лесно, но за всички ни бе важно България да има работещо правителство. ДПС в този мандат е извън борда на управлението и неговият политически имунитет е отслабен. Не държат лостовете, които им позволяваха да кадруват безпринципно, да извиват ръце, да упражняват корупционни практики. ДПС губи позиции в регионите, в които доскоро се разпореждаше еднолично и наричаше свои бастиони. И това видимо изнервя лидерите на партията. Показателни са изявленията на Лютви Местан на възпоменателните митинги за Възродителния процес в Кърджалийско на връх Коледа. ДПС съзнателно отваря старите рани и връща болезнения спомен на българските турци за онова тоталитарно време. Така сломява свободната им воля и ги държи в зависимост.

- Какви среди имат интерес да насаждат усещането, че ГЕРБ и ДПС имат някакви общи задкулисни договорки?

- Интерес има единствено ДПС. ГЕРБ бе създадена преди 9 години и никога не е гледала на ДПС като на стратегически партньор, нито е допускала Движението във властта. Не знам защо, в навечерието на всеки следващ вот медиите, социолозите, политолозите и кой ли още не дават гласност на този рефрен, което не го прави по-достоверен. Някой упорито се опитва да пришие ДПС към ГЕРБ. Но това е измама. Аз гарантирам, че отношението на ГЕРБ към ДПС няма да се промени. ДПС се управлява от ченгета и доносници на ДС, от политически хамелеони, които използват властта за лични облаги, а електората си държат в бедност, страх и послушание.

- Местан критикува ГЕРБ заради подкрепата на Патриотите, но до колко атаките му имат морална стойност, след като не само в предишното управление, но и сега - като опозиция, ДПС и Атака продължават да са скачени съдове?

- ДПС услужливо преглътна златния пръст на Волен Сидеров в 42-то Народно събрание. Не осъди скандалните му задгранични воаяжи, демонстрациите на лукс и проявите на физическа саморазправа. И не може да бъде морален коректив за когото и да било. Всъщност, историята на ДПС като политически субект е история на оцеляването чрез мимикрия. Те нямат скрупули и са готови да платят всяка цена, която би им гарантирала влияние и власт. Бламираха дори собственото си правителство. Истината е, че ДПС и Атака са си необходими един на друг, защото се хранят със семената на грубия национализъм. Те взаимно се легитимират в политическото пространство, поддържайки един изкуствен баланс. Сидеров брани интересите на Русия у нас, Местан се гневи на американската преса, че нарича партията му проруска. Единият иска свалянето на новините на майчин език, другият демонстративно води предизборна агитация на турски. И т.н, и т.н.

- От ДПС говорят открито, че в смесените райони има етническо напрежение, каква е реалната картина, кой генерира това усещане и насажда страхове?

- Етническо напрежение има в мозъците на група политици, изметени от властта. Обикновените хора живеят нормално. Ако имате предвид скандалите с лова в Момчилградско, истината е, че цялата ДПС-машина скочи срещу един обикновен лесничей с турско име, който съблюдава Закона и предотвратява бракониерския лов. Нормално ли е, активисти на ДПС, включително народни представители, общински кметове, кметове на населени места и общински чиновници да протестират срещу спазването на закона?!

По времето на кабинета Орешарски, с мълчаливото съгласие на социалистите, ДПС подмени директорите на на държавните институции в Кърджалийско със свои тясно партийни кадри. Сега, когато професионалистите бяха върнати на работа, това се приема за етническа чистка. Такива са инструментите на въздействие на либералната партия ДПС. На българите се вменява историческа вина за т.нар. възродителен процес, а турците се манипулират, че само ДПС може да ги защити от етническа чистка и да им осигури работа, социални помощи, дърва за огрев, религиозни свободи.

- Защо етническата партия ДПС и върхушката й изпадат в паника, сънуват кошмари и настройват хората, когато са извън властта?

- Защото ДПС е едно печелившо търговско дружество и за него е важно да бъде част от властта, за да умножава дивидентите си. За ДПС е важно да се задържи на власт със зъби и нокти. Там няма плурализъм. Има йерархия. В същото време между висшия ешалон и обикновените поддръжници на партията зее огромна пропаст. Високият наратив на Лютви Местан не върви в Могиляне и Груево. Там не минават клишетата за либералните ценности и евроатлантическата алтернатива. Там се говори, че всички освен ДПС са ксенофоби и врагове на турците, че държавата не милее за тях, че не са осъдени виновните за смяната на имената, че ще спрат новините на турски, които така и така никой не гледа. Така се мобилизират редиците, спекулира се с човешките права на хората, с вярата им, със страховете им. Вадят се скелети от гардероба, за да се поддържа един фалшив политически имидж.

- При предишното управление ДПС командваше от името на БСП във всички сектори, предприети ли са ревизии, попаднали ли сте на съмнения за злоупотреби и корупция, има ли опити за саботиране на новата власт?

- Така е. БСП обираше трохите от софрата на ДПС и мълчеше раболепно, само и само да остане на хранилка. Назначенията на ДПС са пословични. Не само в смесените региони, но и в цяла България. Все още е рано да се каже какви бомби за заложени, но нима е малко, че бяха блокирани еврофондовете, че забуксува работата на администрацията, защото бяха изгонени експертите, а местата им заеха партийни функционери. За една година 43 000 човека бяха освободени от администрацията, а не знам колко допълнително бяха назначени на държавна заплата, за да изпълняват партийни поръчки. Сещате се за протоколите на ДПС Велико Търново, в които открито се говореше как да си купят изборите. Това са фактите.

- В навечерието на Нова година Местан размаха пак плашилото на Възродителния процес, има ли основание да сее омраза, каква според вас е отговорността на елита на ДПС, че делото за смяната на имената 25 години се размотава в прокуратурата и няма нито един наказан за престъпленията на комунизма?

- ДПС превърна темата за възродителния процес в търговска марка, като оная керемида, която майсторът цял живот дооправял, за да изгледа сина си. Нима е възможно като мандатоносител и пряк участник в няколко поредни правителства, като „основен съархитект на мирния преход” и „автор на българския етнически модел”, ДПС да не изиска приключване на делото и наказание за виновниците. Явно думите на Местан са дълбоко неискрени и ДПС не желае тази рана да се затвори. А може би разчита времето да заличи следите на онези ДПС-велможи, които имат пряко отношение към насилственото преименуване и които нямат нищо общо с автентичната съпротива срещу тоталитарния режим. Не знам кога Местан е искрен – когато раздава присъди от трибуната в Могиляне или когато се целува със Станишев на Орлов мост?! Прошката не може да има две лица. Моето обяснение е, че на болезнения спомен за Възродителния процес ДПС дължи своето политическо оцеляване. Но не си дава сметка, че като сипва сол в раните, те няма как да зараснат, а от отворените рани може да тръгне гангрената на ДПС като политически организъм.