От в. „Сега” запитали шефа на Фонда за гарантиране на депозитите Миленков дали вече се е изяснил броят и размерът на влоговете, при които е имало преференциални условия и гаранцията не важи. Миленков отказал да им даде тая информация под претекст, че я няма, тия данни били при квесторите. Но според наредбата на БНБ за изплащане на гарантираните влогове квесторите били длъжни да изпращат пълна информация до фонда за всеки един вложител на банката, включително и данни дали са ползвани преференциални условия. Тъй че Миленков лъже, просто не иска да отговори. И то е естествено. Прави ли ви впечатление, че Веждичката спря да реве като малко дете. Кога едно дете спира да реве? Когато му върнат каквото са му взели, или му дадат нещо друго, по-хубаво. В случая някой е казал примерно на Веждичката: „Стига рева, сега си министър, ще си изкараш други 2.5 млн.” Само примерно, иначе може със съвсем други думи да му е казано. Но е хванало дикиш, щото той вече не реве. А не е от тия, дето ще прежали 2.5 млн. лв. То никой не би ги прежалил, де...

Не бих искал да съм на мястото на Вежди. Сигурен съм, че му се къса сърцето като си помисли, че, ако не беше загубил ония 2.5 млн., сега с тия щяха да му станат 5 млн.

Вежди обяснява на Борисов статуя,  изложена в Музея за чужд
естранно изкуство. От изражението на Борисов оставам с впечатление, че не разбира напълно. Сн. в. „Сега”

Руснак от Канзас заплашил по телефона Петьо Блъсков да му реже главата. Защото вестник „Труд” провеждал разследване на източването на КТБ. Тоест, затова, че изпълнявал професионалния си и обществен дълг.

Виж къде ме клъвна петелът! Вестникът на Пеевски търси истината?! Е, не цялата истина, разбира се. Журналистическата истина е като готина пич.. пардон, като готина мадама по монокини на плажа. Уж всичко се вижда, но най-важното е скрито. В трудовашката истина няма да чуете и видите нищо за ролята на Пеевски и прокуратурата в съсипването на банката.

„Заплаха със смърт по телефона е получил вчера Петьо Блъсков, главен редактор на вестник „Труд”, баща на българския демократичен печат и основател на „Пресгрупа 168 часа”, подема драмата и „Монитор”, тоже собственост на Пеевски, по-точно на „семейството” на Пеевски. Всъщност, семейството го продаде, даже неговата майка написа съобщение до медиите, че напускат медийната общност изцяло. Но, оказва се, въпреки, че го е продал, пак си е негов. Мислех, подведен от американския автор Родни Дейнджърфийлд, че само проституцията е такъв хитър бизнес - имаш стока, продаваш я и пак си е твоя. Явно и вестникарството е също много хитър бизнес. Чета в „Труд” по повод заплахата над главицата Блъскова: „Декларация на журналистическият борд на „Медийна група България”, издател на "Труд" и "24 часа"…” Чакайте, бе!? Нали Блъсков купи „Труд”? Пък „24 часа” е на Венелина Гочева? Как така ще имат един издател? Значи Пеевски им ги е продал, но пак са си негови. Наистина хитър бизнес.

Някои твърдят, че това не били два различни бизнеса, а един и същи. Но аз ви уверявам, че те не са прави. Е, поне не напълно.

Ама как са го изтитулували само мониторците – „бащата на българския демократичен печат”! Което, разбира се, не е вярно, но на фона на днешния български печат, изглежда напълно достоверно. Българският печат напълно прилича на баща си.

Разследването на Блъсков много ми прилича на едно разследване на Славка Бозукова в „Стандарт” през 2002 г., което дори получи наградата „Черноризец Храбър”. Което беше много несправедливо и стана голям скандал, защото всички знаеха, че реалният автор на разследването беше Майкъл Чорни, тогава собственик на „Стандарт”. Та искам да кажа отсега, че ако се стигне до Черноризец за разследването за КТБ, то наградата трябва да се даде не на Блъсков, а на Пеевски. Така ще е справедливо.

„Монитор” написал една филипика в защита на Сашо Морфов: „Фактът, че застана начело на една от най-тежките държавни институции, бе сериозен шамар за онези, които го възприемаха като едно от лицата на протестите от последните две години. Вероятно Морфов е имал сериозна причина да заеме горещия стол, която сигурно скоро ще узнаем, защото той обеща изявление...”

Една възможна причина съобщава и самият „Монитор”. Защото дори и той не може да си позволи да вика на черното бяло. Накрая на филипиката има уговорка, че според „някои” Морфов бил сложна и противоречива личност. И се цитира бившия шеф на Народния театър проф. Васил Стефанов: „Сашо уби театъра с изкушението на парите. От тази болест лечение няма”. Пък Стефан Данаилов бил казал: „Калпаво излезе това момченце, много е меркантилен, мисли само за пари...”

Което си е сериозна причина. Може би най-сериозната в днешно време.

И аз се чувствам от шамаросаните. Не познавам Морфов и съм се объркал, взел съм го за друг човек.

В София разстреляли някакъв строителен предприемач и жена му. По този повод „Труд” пише: „Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е отишъл на мястото на инцидента в столичния квартал „Витоша”, където бяха застреляни бизнесменът Митко Дамянов и съпругата му, за да се запознае с първоначалната организация на местопроизшествието.”

Варвари, журналистически варвари! Кой нормален българин пише като милиционерите, бе?! Те могат така да си пишат в сводките, но вие сте длъжни да го преведете на човешки! «Първоначалната организация на местопроизшествието”! На баба ви хурката!

А за застреляните се разбра, че прибрали къде 5 млн. лв. от 50-60 човека, които платили апартаменти на зелено. И потърпевшите наистина ги получили «на зелено», на груб строеж, което по принцип е около 40% от целия масраф. Потърпевшите сезирали прокуратурата, но от там отказали да образуват наказателно дело срещу мошениците с аргумент, че се касае за гражданскоправни отношения. "Има частично неизпълнение на задълженията и липсват други данни за извършени нарушения..."

И когато официалното правосъдие те посъветва да пиеш една студена вода за парите, които цял живот си кътал, за да туриш керемидка над главата си, какво ти остава? Или да се гръмнеш, или да гръмнеш мошениците.