Много са журналистите по света, малко обаче са имената, които се помнят от широката зрителска и читателска аудитория. Едно от тях е това на Ориана Фалачи. Само минути, след като новината, че 12 са убити при стрелба в редакцията на френското сатирично списание "Шарли ебдо", заради публикувана в Туитър карикатура на лидера на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади, в интернет пространството започнаха да излизат материали, в които се припомнят нейните думи и интервюта.

Фалачи е разговаряла с палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Александрос Панагоулипос, израелската премиерка Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро...

На върха на кариерата си тя избира самоизолацията заради личната си драма - борбата с рака. Това обаче се променя на 11 септември 2001 г. Нарича тази дата "началото на Третата световна война" и започва своя кръстоносен поход срещу ислямските фундаменталисти. Основното й оръжие става нейната книга "Силата на разума", втора от трилогия по темата. Първата - "Ярост и гордост", излиза още през 2001 г. В двете творби Фалачи твърди, че ислямът е тоталитарна секта, сила, която унищожава европейската западна цивилизация. За да защити тезата си, използва всички възможни журналистически хватки. Насочва вниманието към имигрантите от Северна Африка, които живеят в палатки и превръщат италианските улици в клоаки. Акцентира върху чудовищното отношение към жените в ислямските държави, публичните линчове, двойствения морал. Твърди, че ислямът е зло, което Европа се отказва да забелязва. Че Старият континент е обсадената Троя и се превръща в Еврабия. Отхвърля категорично възможността за преговори между европейците и ислямофашистите. Срещу нея започва съдебно дело по иск на лидера на организацията "Мюсюлмански съюз" Абдел Смит, тъй като той открил 18 места в книгата, в които Фалачи публично оскърбява исляма.

Две години преди да почине, през 2004 г. топжурналистката разтърсва света с книгата си "Интервю със себе си. Апокалипсис". Ето част от въпросите и отговорите в нея:

"Вчера гледах документален филм, в който една интелигентна и образована жена, архитект от Багдад, облечена в дрехите, определени от Корана, каза: "Много се надявам, че ние ще постигнем демокрацията. Разбира се, демокрация от ислямски тип". ИСЛЯМСКИ ТИП. Тоест, управлявана от молли, имами, законите на Мохамед, на господ, който е абсолютен господар. Пълна тъпотия е илюзията, че тези избори могат да променят нещо.

Тъпотия?

Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени около обезобразения, разкъсан труп на американец в униформа. Доказват го "бойците", които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от временното си правителство и стотици новобранци. Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах. В тази връзка да ви запитам - успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, отвлечен миналия юни? Аз не можах. Накарах да ми го разкаже човек, който го е гледал, и... Така, Джонсън е проснат на диван, покрит с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен анцуг, сега в такива обличат заложниците, осъдени на смърт, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, говори нещо, което не се разбира. Може би моли за милост. Палачът е облечен с бяла престилка, като лекар или санитар. Камерата го снима откъм гърба така, че да не може да бъде разпознат, вижда се само дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има красив златен часовник. Със спокойна, бавна крачка се приближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, вдига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и започва да реже. Бавно и внимателно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се превръщат в гъргорене, хриптене, докато накрая спират. През цялото време в стаята звучи сладка, монотонна песен. Гласът на жена, която пее: "Взривете ги, взривете ги! Убийте ги, където и да са! Унищожете ги!". А колкото до главата на Джонсън, бедната му глава – на снимките тя беше поставена върху корема му, знаете ли къде е била намерена? Във фризера в къщата на един от ръководителите на "Ал Кайда", арестуван в Риад. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей.

Защо ми разказахте толкова подробно, в такива детайли това злодейство? Защо?

За да се ужасите. Да се изплашите, да ви унижа. А също така да ви помогна да разберете защо ги ненавиждам със същата сила, с която те ме ненавиждат. Ох, направо ме разсмиват дърдорковците, които декламират: "Тероризмът не може да бъде победен с оръжие".

Но вие самата писахте, че тази война е между култури, не между армии...

Писах го по повод на тяхната пълзяща, на пръв поглед мирна инвазия, с която завладяват Европа, по дяволите! Писах го по повод тяхното размножаване чрез нелегалните нахлувания по море и политиката-на-утробата. Писах го по повод на наглостта, с която налагат своите костюми и обичаи, като ни карат да премахнем свинското от училищните столове или като забраняват на нашите деца да предлагат на техните деца пържени оризови топки с марсала! Не съм го писала във връзка с техния тероризъм! Как бихме могли да се борим с техния тероризъм – тероризъм, който ни коли, реже ни главите, взривява ни със стотици, с хиляди наведнъж? Наистина ли с целувки и прегръдки, с прошка, с да-се-обичаме-много на папа Войтила? Да не би сега вече да е забранено и да се защитаваме, когато искат да ни убият?!?

Добре. И да забравим този нож с назъбено острие, тази глава във фризера, докато говорим за Европа.

Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия. Какво разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от вечните господари на този континент, тоест от Франция и Германия. Това е лъжа, с нея трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада. Извинение, за да се плащат огромни заплати, освободени от данъци, на евродепутати, които заедно с чиновниците на Европейската комисия си живуркат в Брюксел. Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни. Месо, което вече не е месо, риба, която вече не е риба, зеленчуци, които вече не са зеленчуци, пармезан, който вече не е пармезан, мляко, което вече не е мляко, вино, което вече не е вино. Така новите поколения, освен че израстват, без да знаят вкуса на истината, не научават и какъв е вкусът на добрата храна. И заедно с рака на душата телата им също се разболяват. Но най-вече това е инструмент да се пропускат все повече завоеватели на нашата територия, да им се позволи да обикалят из нашия дом без никакви пречки. Помислете си за историята с "Кап Анамур", немския кораб, който се промъкна в наши води с намерението да осигури политическо убежище на трийсет и седем суданци, уж нещастни бегълци от мръсния робски режим в Хартум, но в действителност хитреци, идващи от Гана и Нигерия. Спрян от нашите погранични служби, корабът остава в открито море цели три седмици. През това време Роберто Кастели, министър на правосъдието, казва на Германия: "Ние какво общо имаме с това? Те се намират в международни води. На борда на немски плавателен съд с немски капитан и екипаж. Следователно те са поискали политическо убежище от вас. Дайте им го". Но Германия, тази Германия, дето не иска да си прибере кюрда Окалан, за когото има издадена заповед за арест, отговаря: не, благодаря. И докато италианските колаборационисти възхваляват капитана антиглобалист, посветен на нелегалната имиграция, тоест търговец, който преди да натовари хитреците, ги е накарал да си платят по хиляда долара на глава; докато журналистите пишат сърцераздирателни хуманни статии за трийсет и седемте хитряги, вътрешният министър Пизану се предава. Позволява им да акостират в пристанището Емпедокъл, разрешава им да слязат от кораба и ги настанява в Центъра за емигранти в Агридженто. А после рецитира - отчаян или разкаял се - два много подходящи стиха на Монтале: "Тази вълна на състрадание, стоварила се върху нас, е последен данък".

Виждам, че все по-малко вярвате в Европа...

Вярвах, когато все още беше Европа, когато не беше станала Еврабия."