Бонусите за добрите университети ще се разпределят по нови правила, става ясно от проект за промени в правителственото постановление, с което се определя субсидията за качество на обучението в държавните вузове.
През 2015 г. за добрите държавни университети ще бъдат разпределени 25.5 млн. лева, пише "Сега".
Бонусите за качество се изплащат на вузовете, които са на първо и второ място по съответното професионално направление. Изчисляването на субсидията става въз основа на показатели от рейтинговата система на висшите училища. Те са в три групи - "Учебен процес", "Научни изследвания" и "Реализация и връзка с пазара на труда".
Една от най-значимите промени е въвеждането на ограничение субсидията да се използва само за разходи за професионалното направление, за което е получена. Факултетите - първенци в рейтинга по съответното професионално направление, получаваха пълния размер на бонусите само през първата година, в която се изплащаха. Впоследствие парите започнаха да влизат в общата каса на съответния университет и с тях се задоволяваха финансови нужди на други факултети и звена. Сега екипът на министерството предлага да се върне първоначалният модел на разпределение на парите. Мотивът е, че така се концентрират средства в професионалните направления, които имат висока оценка по рейтинговата система.
Предлага се и промяна в тежестта на индикаторите, въз основа на които се изчислява субсидията за качество. Научната дейност ще "тежи" повече при изчисляването на субсидията за качество - от 25% досега занапред ще бъде 28% от общата оценка. Досега в групата "Научни изследвания" влизаха пет индикатора с по 5% тежест. В предложения вариант вече са 12 показателя, от които само два - докторски програми и индекс на цитируемост без автоцитирания (Scopus), са с тежест 4%, останалите са с по 2%. Групата, в която влизат индикаторите за реализацията на студентите, се намалява с 3% - от 45 на 42%. От 10 на 5% се намалява значението на осигурителния доход на завършилите. За сметка на това ще е важно съотношението между осигурителния доход на младите специалисти и средната заплата за страната (7%).
Промяна в критериите има и за професионалните направления "Изобразително изкуство", "Музикално и танцово изкуство" и "Театрално и филмово изкуство", където се прилагаха критериите за останалите специалности, но от МОН предлагат индикаторите за научна дейност да отпаднат. Висшите училища развиват в по-голяма степен художествено-творческа дейност и в по-малка степен научна дейност и затова резултатите в рейтинга за тази дейност са по-ниски, обясняват от МОН. Според просветните експерти предложената схема за изчисляване на субсидията ще направи оценката за изкуствата по-представителна и по-балансирана.
