Борбата за Йордановския кръст се подхранва със стотачки

Старите приятели Иво Димов и Стефан Димитров се надцакваха със стотачки, за да спасят ритуала по ловенето на Йордановския кръст в Димитровград на Богоявление. До вчера за процедурата се бяха записали само 8 /осем/ участници, крайно мизерна бройка на фона на 39-те миналата година. Слухове за свит или направо липсващ награден фонд отказали предимно ромското малцинство, което пренебрегвайки пневмониите всяка година конкурира рибите в опит да хване християнската светиня. Когато станало ясно, че няма много желаещи, председателят на ОбС Стефан Димитров решил да спаси положението, публично оповестявайки, че дава 100 лв за извадилия кръста. До ранния следобед на днешния ден в общината не знаеха за жеста на своя председател. Обаче винаги готовите да осведомяват журналисти на Haskovo.net съобщили този факт на кмета Димов. Още при първата сричка от името на ОбС-председателя, градоначалникът на Димитровград обявил, че и той дава 100 лв. И понеже все пак е кмет, добавил още по 20 лева за всеки участник, независимо дали ще има успех или не. Вестта за кметстко-председателската щедрост на местната община оказа благотворно влияние върху утрешните ловци на кръста, които за броени часове набъбнали на 21. Записването продължава до утре, съобщава архиерейският наместник Георги Тодев, който ще хвърля Йордановската реликва на 6-ти по обед на брега на Марица в района на кв. Простор. Отчето много не се вълнуваше от броя на миряните, които ще нагазят водите, защото имаше далеч по-важна задача - да кръсти 2-годишно момиченце и 10-годишно момченце. Обичайно на кръщене на открито се решават местни гурбетчии, които са си в България за Коледните празници и бързат да се върнат в странство. Нямат време нито да организират, нито да запазват часове в църква и затова предпочитат да бъдат кръстени на открито в реката, и то на такава сакрална дата.

Същевременно единственото в областта Калоферско хоро - до пояса в ледените води - това в Харманли, е пред провал заради очертаващ се бойкот на тамошните хороводци спрямо местната община, съобщиха вътрешни източници Повечето от инициаторите били кръвно обидени на спонсора на събитието, че при започналото асфалтиране и канализиране на улиците в града се обслужвали само централните булеварди, но не и техните пресечки, като се визира конкретно главната „България“ и прилежащата й улица „Преслав“. Ако недоразуменията не бъдат изгладени, поддържаната 3 години традиция ще се върне към циганската си същност. Допреди няколко години огромната местна махала окупираше Олу дере в очакване на хвърлянето на кръста. Откакто момците с национални носии навлязоха в реката обаче никой мургав не смее да претендира за светинята, разубеждаван надлежно както от ячките момчета, така и от местния авторитет Донко Трендафилов. Целта била да се запази благотворителния характер на мероприятието, което набира пари за болни съграждани. В сметката влиза както общинския награден фонд от 150 лв, така и волни пожертвования от събралите се на зрелището харманлийци. Сумите достигат до хиляди левове. В първата година на мероприятието парите отидоха за онкоболна жена, после за дете с детска церебрална парализа и т.н.

Кръст, но без хоро, ще се хвърля и в Симеоновград и Свиленград, но там арената ще е пълноводната Марица, а не плитката до пояс Харманлийска река. По наши източници, за да се избегнат нещастни случаи, в Симеоновград дори набрали опитни плувци, които да се хвърлят във водата в случай, че някой от ловците на кръста започне да се дави. Поради липса на близки реки, на някои места като димитровградското село Горски извор, ще цамбуркат в селския шадраван.

Всички мероприятия са обезпечени с линейка срещу внезапни спирания на сърцето в изключително студените води. Специално в Харманли най-малко разчитат на спешния автомобил. Патентованият им начин изисква два часа преди леденото хоро /ако все пак го играят/, всички хороводци да започнат разпиване със силно харманлийско мерло, от което по техните думи кръвта им завира и не усещат студа.

Г. Христов