|
Опитите върху леда понякога завършват и така |
От нямане какво да правят хасковлии населиха ледената пързалка през последните дни. При тотално дотегналите празнични софри и липса на други забавления, мало и голямо хукна да се пързаля или поне да се научи. По над 100 души на 1-часова смяна регистрира съоръжението на Спартак през последните дни. Налични бяха хора и от съседни общини като Димитровград, Симеоновград, Минерални бани, но имаше и такива от други области, като 4-членно семейство от Стара Загора. Били на гости и дошли да посетят „най-голямата атракция” тук.
Напливът обаче срещна проблеми. Заради амортизация и вероятно никога не подменян гардероб липсваха кънки с подходящи номера. Особено ощетени бяха дамите и тинейджърките тъй като най-девицитни бяха именно техните 35, 36 и 37-ми номер. 39-ти и 40-ти се намираха, но очевидно бяха само по 1-2 чифта въпреки че са доста масови номера. Обяснението бе че са се счупили. Някои от обувките пък бяха с повредени закопчалки или пропукан пластмасов протектор за глезена. Той трябва да е твърд за да предпазва крака от усукване и не дай Боже счупване, при очакваните падания. При доста обувки не беше. Може би заради това голяма част от пързалящите се го правеха със собствени кънки. Излъсканите до блясък обувки остро контрастираха с мръсното сиво на ведомствените аксесоари.
За отбелязване бе че имаше достатъчно номера за най-малките. Може би поради рядкото си използване, кънките с номера от 29 до 32 бяха налични в достатъчно количество.
Иначе организацията на пързалката бе близка до перфектната. Обслужването в гардероба и будката за билети бе скоростно и учтиво, персоналът стриктно следеше да няма инциденти на леда и навреме се намесваше да пази най-малките. За отбелязване бе и високата култура на пързалящите, въпреки че бяха от 5 до 70 (! ) години. Дали заради многобройните табели с предупреждения или просто заради добро възпитание, за 1-часова сесия нямаше нито едно блъскане, дори случайно. По-големите стриктно пазеха мъниците, по-неумелите колегиално си даваха ръка при пълзенето по парапета и опитите във вътрешността на пързалката. Ледът бе в относително добро състояние, но на места бе много по-тънък от нормалното, което правеше износването му доста бързо. В общи линии обаче за 60-те минути почивка след всяка сесия ледената покривка се възстановяваше. Организацията предвиждаше пускането на клиенти на всеки четен час и възстановяване и поправяне на всеки нечетен. Цените са същите както миналата и по-миналата година-3 лв такса за големи, 2 за малки и 2 лв наем на кънки за 1 час.
Г.Христов
|
Други пък показваха нещо като леден балет |
|
Пързалката се радваше на засилен интерес |
|
Собствените кънки/на сн/ рязко се отличаваха по вида си от ведомствените |
|
Контраст в действие |
|
Пързалящите се колегиално си помагаха |
|
Големите помагаха на малките |
|
На други помагаше стената |
edna
gross
Георги_1420405022
Dumper
Вие най-вероятно не сте посрещал детето си, както аз моето, от въпросната пързалка с рани по краката от кънките. Трябва да минат няколко дни, за да се престраши да ги обуе пак. Или трябва да кажа - за 4 лв. толкова!? Колко запалени трябва да сме, за да купуваме на растящото си дете кънки всяка година, които да ползва 2 месеца за забавление? Общината предлага едно-единствено забавление за децата през зимата, но не се грижи за амортизацията на "консумативите". А цените в Хасково и в София е абсурдно да се сравняват, сам знаете защо...
Георги_1420460183
razbirasht