На 1 януари трапезата от вечерта не се вдига, за да не се вдигне и късметът от къщата. Всичко се оставя на място, защото се е вярвало, че на тази трапеза невидимо присъстват и всички покойници, които са от рода. Това каза пред "Фокус" доц. Ангел Гоев, етнолог в Етнографския комплекс "Етъра". "Трите "кадени" вечери – Бъдни вечер срещу Коледа, срещу Нова година и 5-и срещу 6-и януари, са три много важни трапези, като втората приповтаря първата по един друг аспект. Тогава се прави баница с късмети. Вътре се слагат различни по форма и големина малки клончета от дрян. Всяко едно са го наричали на видовете животни, на здравето, на посева и на берекета. В процес на времето се видоизменят. След това, задължително се слага пача. Когато се заколи прасе на Коледа, тогава се яде кървавицата, а главата и краката му, се оставят за втората „кадена” вечер или за Васильовската трапеза. Коленето на прасе е едно жертвоприношение, защото в миналото се е вярвало, че мъжкото прасе е голям оплодител, а женското –много ражда”, заяви Гоев. „Винаги на 1 януари, към тази трапеза, стопанката става рано и трябва да заколи т. нар. „васильовски” петел. Това е задължителна втора кръвна жертва. Петелът трябва да бъде червен, защото според народните вярвания, той е много голям оплодител и се вярва, че той ще оплоди годината. Вярва се също, че петелът е най-големия гонител на злото, Затова идеята, което е заложена във васильовския петел е да има плодовитост, но и да прогонва всяка една зла сила, за да е добра годината. Неслучайно главата на петела и краката му се завързват с червен конец на входната врата, за да не може злото да влиза в къщата, а перата от опашката му са се пазели през годината за цяр, когато опасност от болест или друга демонична сила се появи, стопанката взима и отпушва с тях къщата, за да може да ги прогони”, обясни доц. Ангел Гоев.
