през 2014-а Аслъ за първи път видя какво е рожден ден и получи подаръци

През изминаващата 2014 година Haskovo.net има особени поводи за гордост. И това не са традиционните рекордни посещения и растящата популярност на медията. Повод за гордост са пробивите на доброто.

За първи път тази година най-четената новина в сайта не е злокобна вест за убийство или катастрофа, а затрогващата история за сирачето Вики, чиято майка бавно гаснеше край проходилката й. Статията „Апел: помогнете на бебето на умираща майка” бе прочетена над 80 000 пъти, което е впечатляващо за една регионална медия. Малко текстове на водещи национални издания регистрират подобна читаемост. Трогателната история докосна сърцата на много читатели от цяла България, а последвалата мащабна дарителска кампания надмина очакванията на мнозина скептици.

Историята се разви благоприятно за малката Вики, тя вече има законна майка – лелята Радостина бе официално призната от съда за нейна осиновителка. Сумата, събрана за сирачето, вече е нейна влогова сметка, от която може да се тегли само с подписа на адвокат и разрешение от съда. Още по-впечатляващо бе и поведението на Радостина, която остана в Хасково до приключване на процедурата по осиновяването, като не изтегли нито лев от дарените за Вики. Тя се справи само с връчените й лично средства и със съвсем скромни разходи дочака края на бюрократичните процедури.

От вчера малката Виктория и нейната нова майка са в дома на семейството на остров Родос. Събраните средства няма да компенсират липсата на истинската майка Стела, но дано когато по-късно разказват на Вики тази история, това да й помогне да стане добър човек.

Другата история, която ми се иска да припомня в края на тази година, е за самотната майка Румяна и дъщеричката й Аслъ. За нейната история писахме в началото на годината – „Майка се обрича на глад, за да не й вземат детето”. Румяна се страхуваше да се обърне към социалните служби от страх да не вземат дъщеричката й. Детето не ходеше на градина, а двете оцеляваха с помощта на добри съседи. През февруари кампанията на еTV и Haskovo.net, с неоценимата подкрепа на Национален форум „Моето дете” събра над 200 пакета с дрехи, храни, вещи от първа необходимост за самотната майка.

„Моето дете” и добрите хора в Хасково не се задоволиха само с еднократната помощ, а продължиха да подкрепят самотната майка. Така през 2014-а 3-годишната Аслъ за първи път видя какво е празник за рожден ден, за първи път получи и подарък от ръцете на Дядо Коледа.

Майката пък получи работа от общината. Но въпреки че благодарение на подкрепата майката Румяна гледа по-уверено в бъдещето, основният й проблем остава. Тя все още живее с дъщеричката си в полурухнала барака в покрайнините на Хасково, на километри от най-близката детска градина. За втора година подава документи за общинско жилище, но засега без резултат.

Разбира се, през годината имаше и случаи, в които институциите не си мръднаха пръста и публикациите се оставаха глас в пустиня. Което повдига въпроса дали медиите наистина са четвърта власт или просто кучетата, които си лаят, а керванът си върви.

Трабва да се признае, че намесата на медиите в реалния живот и опитите да му влияее не винаги са положителни. Класически е примерът с Уилям Рандолф Хърст, който изпратил репортер в Куба в навечерието на очаквания конфликт със САЩ. След няколко дни Хърст получил телеграма „Няма никакъв признак за война в Куба”. Отговорът гласял: „Вие осигурете снимките, войната ще осигуря аз”.

Ако се вгледате по-внимателно в медийна среда в България, ще видите колко много последователи има у нас Уилям Рандолф Хърст.       

Сред тази новинарска лавина обаче има и островчета, надяваме се Hаskovo.net да е едно от тях. Пробивите на доброто през тази година дават основания за оптимизъм, макар между двете събития – от началото и края на годината, да се случиха и много гадни неща. Но това е друга тема.

Иван Стамболов, известен блогър и за кратко политик, обича да завършва коментарите в своя блог Sulla.bg с думите „Освен това смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен”. Прословутата фраза е на Катон Стари, с нея завършвал всяка своя реч в сената на Рим. Резултатът е, че Картаген наистина бил разрушен.

Поразително е как тази разрушителна реплика пасва идеално на различните теми, факти и събития, за които пише Стамболов.

Интересно дали ако всеки един публицистичен материал в Haskovo.net завършва с думите „Освен това смятаме, че самотната майка Румяна трябва да получи общинско жилище”, ще има същия резултат. Дали едно благотворително послание може да има същата сила като разрушителната фраза на Катон Стария?

Може да опитаме.

Тодор Кръшков