Според народните вярвания непосредствено след Рождество Христово започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Така Българската Коледа съвпада с езическия спомен точно за „мръсните дни” в годината. Те започват от Рожество Христово и свършват на Богоявление (Йордановден) – 6 януари. Според тези вярвания през този период се активират всички лоши сили.

В архаичните представи „мръсните дни” са невидимата граница между старата и нова година. През този период природата и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Тогава идва и новият бог – Иисус, който трябва да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове.

Българите са вярвали, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали бродници, караконджули, вампири, таласъми. Хората се предпазвали от тях като носели в дрехите си по няколко скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.

Жените понасяли редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, непоглеждали мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с пушек, за да не ги залюби змей.

В този отрязък от сакрални дни, когато злите сили рушат хармонията в подредения свят на човека, единственото сигурно място за него е домът. Възприемал се е като микрокосмос. В дома предците ни са пресътворили цялата космическата символика. Покривът и коминът представляват небесния свод, който свързва земния с отвъдния свят. Стените – сочат четирите посоки на света. Прагът, прозорците и огнището действат като мистична граница между двата свята