Крахът на КТБ, разпозната като един от основните символи на модела "КОЙ", бе определен от мнозина за събитието на 2014 година. Своя прочит на това събитие предлага Ясен Бояджиев.

DW.de
 
Четвъртък, 30 октомври 2014 година. Преговорите на ГЕРБ за съставяне на правителство са в разгара си. ДПС е изключено от тях. Ден по-рано обаче с гласовете и на ДПС временната бюджетна комисия е решила да предложи на парламента да задължи със законови промени БНБ да спасява фалирали банкови институции. Специалната цел на законопроекта е „оздравяването” на КТБ, затворена от над четири месеца.

Едно прибързано заключение

Във Фейсбук обаче, подобно на продължилите повече от година протести от 2013 година, се появява призив за нов масов протест „срещу проекта за узаконяване на беззаконието и наливане на публични пари в КТБ", под наслов "Моделът "КОЙ" отново се изплю в лицето на България! #нямадаплатим!". Предвидено е протестът да започне на следващия ден, петък, в 18.30 часа пред Народното събрание.

"Така повече не може! Искаме незабавно изтегляне на проекта, подкрепен от ДПС и ГЕРБ! Излезте и кажете "Стига!". Без страх и съображения. За да можем да гледаме децата си в очите", гласи призивът.

Часове преди протеста обаче авторите на поправката, „вслушали се в гласа на обществото” и очевидно осъзнали, че „нашите добри намерения може да създадат по-голяма угроза за бъдещето”, тържествено се отказват от намеренията си. Протестът губи първоначалния си смисъл и заряд. Събират се все пак 50-ина души, но под променен наслов: "Днес доказахме, че гражданският натиск има значение! Няма да му е лесно на модела #КОЙ".

Чувствата и мотивите им са разбираеми. Заключението им обаче изглежда малко прибързано. Защото без да искат са се превърнали в част от финалните сцени на представление, разигравано през цялата 2014 година.

Отдавна написан сценарий

Твърде вероятно е сценарият за това представление да е бил написан още година по-рано, когато всекидневните протести се отклоняваха от маршрута си от Министерския съвет до Народното събрание през градинката към някогашния „Кристал”, превърнат във фамозен, опасан с бронирани стъкла имот на собственика на КТБ. Протестът, разпознал модела „КОЙ” като модел на срастване на политическа, икономическа, съдебна и медийна власт, беше идентифицирал банката като един от неговите основни символи. Тя обаче не беше нищо повече от финансов инструмент на този модел, който не се поколеба да предизвика насилствената ѝ смърт, за да се приспособи и продължи да се развива под нови превъплъщения.

Няма съмнение, че банката е „следвала неконвенционални и некоректни бизнес практики". Като например инвестирането в политически „ментета” и „медийни бухалки” и кредитирането на „свързани лица”, политически покровители и съдебни прислужници.

Вън от съмнение е обаче и друго: че и до ден днешен нямаше да ѝ се случи нищо лошо, ако не беше мощната и добре планирана атака срещу нея. Банката стана жертва не толкова на лошите си практики, колкото на нечие решение, в чието изпълнение стройно и организирано, с координирани действия и бездействия се включиха и основните държавни институции. Същите, които преди това бяха „проспали” лошите практики.

После, след предизвиканата паника сред вложителите и „временното” затваряне на банката, дойде етапът на размотаването - блокиране на сметките и дейността на финансирани от нея компании, принудени по този начин да спрат обслужването на кредитите си, безкрайни тайнствени проверки, съчетани с контролирано изтичане на информация. Така че накрая спасяването да стане наистина невъзможно.

Всичко това бе придружено от активен и целенасочен пиар за зашеметяване на публиката, започнал с легендата за изнесени с чували стотици милиони и завършил със стряскащ, вече за милиарди, „одитен доклад”, извършен по неприлагана досега и въведена точно за този случай методология за оценка.

Последва кратка психологическа обработка - има инвеститори, спасяването на банката е може би все пак възможно, трябва само малко да се „пипне” законът. Така се стигна до решението на бюджетната комисия, което пък от своя страна предизвика описания вече призив за нов масов протест. За да може намерението за „спасяване” на банката да се преразгледа, а организираното ѝ унищожаване да се представи като „спасяване” на обществения интерес и възтържествуване на справедливостта.

Ето какво възтържествува

Само че възтържествува не справедливостта. Възтържествува сценарият. За довършването му остава само „техническа” работа. Да се започне процедура за несъстоятелност, да се избере „случайно” подходящ съдия, който да я установи, да се размотава колкото трябва делото във ВАС, да се сложи начело на Фонда за гарантиране на влоговете подходящ човек, който после да назначи подходящ синдик, който пък да прехвърли активите в подходящи ръце. А и да се стопят кредитите на когото трябва.

Цялата операция вече е платена с публични средства. Казват, че платеното щяло да се върне, но един господ знае колко ще остане за връщане от т.нар. маса на невъзвръщаемостта след всичко това.

Но „колкото - толкова”. Мина още една успешна година за „КОЙ”. Накъде ли е насочил сега апетитите си? Наблюдавайте внимателно, случайни неща няма.