Русия не очаква да бъдат предявени финансови претенции по междуправителствените споразумения, сключени за строителството на газопровода “Южен поток“.
Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от РИА "Новости" и БГНЕС.
В същото време обаче Новак не каза дали Русия ще предяви претенции към страните по проекта. Ако това стане, най-засегнатата страна ще бъде България.
Миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че България ще издаде всички разрешения за строителството на "Южен поток", но ако той се строи, трябва да е по европейските правила. Да се издадат разрешенията в оптимален срок поиска и Новак в телефонен разговор с енергийния министър Теменужка Петкова.
Идеята на Борисов е да бъде изграден разпределителен център край Варна - там, където трябва да излезе тръбата от морската част на газопровода „Южен поток“.
Тази идея беше представена и пред Европейския съвет от премиера при посещението му в Брюксел.
"Без съмнение спирането на "Южен поток" беше премислено решение, защото такива въпроси не могат да се решават спонтанно. Взимането на решението зависи, включително и от позицията на другата страна, дали тя е готова да изгради алтернативен маршрут. Тази тема беше засегната по време на преговорите в Турция", каза Новак в интервю, публикувано във вестник "Комерсант".
Според него Русия разбира, че страните, през територията на които трябваше да премине газопроводът, са разчитали на инвестиционния проект, създаването на работни места, увеличаване на приходите от данъци. По думите му да се реализира проект, когато за него няма разрешение, е невъзможно.
По междуправителствените договори, които бяха подписани през 2008-2009 г., тече юридически анализ, каза Новак и добави, че в споразуменията не са договорени финансови претенции.
Според Новак всеки договорен комплекс по проекта, трябва да се разглежда като отделен случай.
"Ако се е създавало съвместна компания, главно при съотношение 51% за "Газпром" и 49% за местната компания, трябва да се гледа, кой какви вноски е направил и какви разходи са били осъществени, включително за покупката на терени, за проектни дейности и т.н.", каза министърът и добави, това не са големи разходи, а най-често са били финансирани от "Газпром".
При "Южен поток - България" разпределението на дяловете е 50% за "Газпром" и 50% за "Булгаргаз".
Новак смята, че тези разходи са засягали разширяване на пропусквателната способност газовата мрежа на руска територия, строителството на морската част и закупуването на тръби.
"Предварително тези разходи няма да се отписват, защото при всички случаи направените инвестиции ще бъдат използвани за строителството на тръбопровода по новия маршрут през Турция", подчерта Новак.
На 1 декември руският президент Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от "Южен поток" и ще построи морски газопровод до Турция със същата пропусквателна способност от 63 милиарда куб. м газ, както и газов хъб на гръцко-турската граница.
Тогава Путин посъветва България да иска компенсации от ЕС за проваления проект.
Всеки акционер, който се чувства засегнат, може да поиска неустойки, но такива претенции се удовлетворяват или не от съда, заяви няколко дни по-късно директорът на "Южен поток - България" Димитър Гогов.