Свидетели сме на поредната промяна в позицията на български министър-председател по проекта“Южен поток“. Заявлението на г-н Борисов, че България ще издаде необходимите разрешителни и ще продължи подготвителните дейности за реализация на проекта, поставят пред обществото няколко важни въпроса:

Първият е какво ще разрешава България, след като Владимир Путин официално заяви, че Русия прекратява проекта и му е „писнало от българите“?

За какви съдебни дела и неустойки става въпрос по междуправителственото споразумение и договора? Тук актуалният въпрос е какви ангажименти е поела България, за да изказва министър-председателят подобни опасения?

Кога обществеността ще види съдържанието на този договор, подписан зад гърба ни?

Защо се дава пример със съдебни санкции и плащане на пари по проекта АЕЦ „Белене“, след като България няма осъдителна присъда от арбитража в Париж?

По какви други проекти тегне заплаха над страната ни от страна на Москва и каква е връзката с удължаването на живота на 5-ти и 6-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй“?

Българският министър-председател трябва да отговори дали юридически несвързани отношения в икономическата сфера са форма на политически натиск над България от страна на Русия?

И на последно, но не по важност място – решението да се продължат подготвителните дейности по проект, който няма да съществува, какъвто е „Южен поток“, колко милиона ще струва от средствата, които страната ни е вложила в съвместната компания?