Около произхода на думата кеф няма кой знае колко много да се търси. Думата я имаме от турски, а те я имат по арабска линия, както голяма част от думите им. Кейф означава буквално време на приятно безделие, не друго. По-късно се е приело като удоволствие във всичките му форми. Ние и гърците си му викаме кеф. Но руснаците, които са го взели от Египет си го наричат кайф. Думата я има в доста езици, но като османски термин - за удоволствие. Кейф или кайф, това е кеф. Разровихме се в етимологията, не криеше големи загадки. Но има и нещо по-интересно. Докато кеф е дошло от турски и не е променило кой знае колко значението си, други думи, които ние днес използваме, са го направили. Да вземем например думата хатър, да ти скърша хатъра. Хатър, според българския речник значи угода, удоволствие, почти е синоним на кеф. А на турски значи спомен, съзнание Може и да е синоним на уважение. Да ти скърша хатъра всъщност означава да ти разваля спомените. Ето това, което например героите ни от САЩ 1994 година направиха с караниците си - скършиха ни хатъра.

Като казахме кеф, хатър, ето ви още един турцизъм - мерак. Това е лесно ще си кажете. Мерак - голямо желание. В речника е обяснено и като да правиш нещо с майсторлък и любов. На турски обаче мерак означава любопитство - имам мерак е любопитно ми е. Мераклията е любопитко. Друг турцизъм в езика ни, който често употребяваме е асъл, аслъ - означава тъкмо, наистина. Но при нас е така, а асла при турците значи в никакъв случай, точно обратното. Демек някой като каже нещо, отговориш ли с асла, не значи, че се съгласяваш и му казваш - тъкмо, точно така, наистина, а напротив, че го отричаш, в никакъв случай. И като употребихме демек преди малко, нарочно го направихме, какво е? Демек е сиреч. При нас е наречие, а в турския език е глагол и означава казвам.

Още няколко примера за трансформирано значение на едни и същи думи. Белки, понякога му слагаме едно м накрая, значи ха дано, стискам палци така да е. На турски обаче е може би. Башка, башка луд - отделно, наред с това. Така го обясняваме. А на турски значи различно. И завършваме с окумуш - разговорен лаф. Означава обигран, отворен, нахакан. На турски значи буквално чел. Окумуш е начетен, не хитряга, както е при нас, а човек, който много е чел. Ако ви прави впечатление, българският език е свил доста звучни турски думи с арабски корени и си ги е пригодил за собствена употреба, изчистил ги е от първоначалното значение, което съседите все още си пазят, и си ги използваме както сме си намерили за добре. Ама че кеф, нали? Е, с думата кеф не беше точно така, но се надяваме, че поне покрай нея успяхме да изясним доста други, което не означава, че сега трябва да се юрнем и да ги използваме в някакво ново значение. Асъл, нали?