Медиатор Сема е убедена, че ромите се променят към добро

42-годишната хасковлийка Сема Асенова е един от 150-те здравни медиатори в страната и панацеята според министър Петър Москов за проблемите с ромските общности в България. Сема е сред от първите, обучени в занаята и истински ветеран в професията - практикува я от 2007 г. Оказва се единствената от всички 150 колеги, която работи и в болница, при това на договор. На първа линия е най-вече в Детско отделение и особено в АГО, откъдето са преките й наблюдения. В извънработно време наблюдава от кабинета си в здравния център в кв. Република.

Сексуалната култура на ромите е по-висока и те вече не раждат непрекъснато. В това е убеден единственият здравен медиатор в Хасково - Сема Асенова. Работата й е да посредничи между местната ромска общност и институциите, главно здравните и социалните. Най-често нуждаещи се от посредничество намира в АГО, по традиция най-населяваното място от роми и ромки. Но и там задухал вятърът на промяната. „Вече не е модно да се раждат по 5-6 деца, сега жените имат по 2 най-много 3“, казва медиаторката, самата тя с 1 дете. На напомнянето, че за нейните хора многото деца са традиция на етноса, Сема клати отрицателно с глава: „Много наши излязоха в чужбина, отвориха им се очите за живота навън и не искат да живеят както досега“. Пък и това било нейната работа - да говори, убеждава и в крайна сметка да променя съзнанието на хората си.

Сема се приема с огромно доверие в Република. Първо, защото е тяхно момиче, родена и израсла в квартала. Второ, щото е учена и трето - знае как да ги подхване. „Казвам на майката: детето ти вместо с играчки, ще си играе с бебе. Ще роди рано и ще се състари - това ли искаш?“ И хващало почва, още повече, че напук на установеното мнение, в ромските фамилии командвали жените. Които пък се модернизирали много по-бързо от мъжете. Вече се редели на опашки за контрацептиви. „Наскоро дойде една млада Фанка*. Решила, че две деца на 22 й стигат и поиска спирала. 28-годишната Севдалина пък сметнала, че 1 раждане и 1 аборт са й много и също взе. Решават те, не мъжете им“. Такива случаи били десетки. Спиралите се осигурявали безплатно от Сдружението на здравните медиатори и Асоциацията по семейно планиране. В квартала вече масово се използвали и други предпазни средства - кондоми, противозачатъчни или дресирани да пазят съпрузи. Два пъти месечно пък се организирали безплатни профилактични прегледи с цитонамазка в АГО. Пак имало много млади майки, като 15-годишната Димка от Симеоновград, която родила съвсем наскоро. Но подобни случаи ставали изключения и „по грешка“, обобщава наблюденията си медиаторът.

Едно от усилията, с които се гордее най-много, е успешното убеждаване на все повече роми да не спират децата си от училище. Което преборва и ранното създаване на семейства и е лек срещу безработицата. Но всичко става бавно и трудно. Именно трудният живот, породен от липса на сигурност, работа и доходи ожесточава хората, при това без разлика от етнос. И са в основата на проблемите като битите лекари в Ихтиман и Раковски, смята Асенова. Но е категорична - в хасковския квартал Република такива неща няма и няма и да има. Защото тук ромите били с „отворени очи“. За разлика от тези в Изгрев и Вулкан /Димитровград/, които били „джигити“, известни само с побоищата и золумите си.
Въпреки това и на такива места инциденти могат да бъдат избегнати, ако в линейката има медиатор. „Трябва да се обучат повече хора като нас и това ще реши проблема“, подкрепя министър Москов хасковлийката.

Едни от най-големите трудности е срещала в опита да убеди майките да имунизират децата си. Обикаляла е със здравните работници ромските училища при епидемичните взривове от заушка, морбили и хепатит и убеждавала родители да разрешат поставянето на ваксини. Признава, че допреди няколко години повечето от майките не искали да правят това - опасявали се, че от ваксината ще стане нещо лошо. Ама вече четели от интернет и се образовали. Плюс побутването от Сема. „Казвам им, че от тая болест детето им може да си отиде. Пък ако, не дай си боже, я хване, но е ваксинирано, ще я изкара много по-леко“.
За работата в МБАЛ, на ръководството мед му капе от устата всеки път, когато стане дума за Сема. Описват я като изключително ценен кадър. Изпълнителният директор д-р Славчо Близнаков я взема още през ноември 2011-та година, тоест само няколко дни след като самия той встъпва в длъжност. Малко по късно я назначава на договор. Случайно или не, оттогава от болницата не се е чуло иначе традиционното оплакване от неосигурени пациенти. Предишни ръководства изчисляваха загубите си от тях на стотици хиляди годишно. Не че сега ромите в Република са по-осигурени. „Най много ¼“, признава Сема. Когато на някой от тях му се налага лечение в болницата обаче роднинският съвет се събира и намира тези около 700 лева за плащане на здравните осигуровки за три години назад. И пациентът получава всички необходими услуги. „Хубавото е, че роднините много се държат, нямат и друг изход“, уточнява медиаторката.

Остава й време да отделя усилия и за социалния фронт. Задачата й е да утъпче пътя, по който ромите могат да си помогнат чрез институциите. Познава отлично законодателството и най-вече правата, които то дава на подопечните й. Бори се срещу дискриминацията на другите етноси над ромите. Обратното е просто тежък живот.

За дискриминация се приемат твърденията, че ромите са крадливи, мързеливи и точат държавата чрез социални помощи или че не са надеждни работници. При крайни форми на „дискриминация“ Сема е готова незабавно да пише до Комисията за защита от дискриминация. Засега не й се е налагало да го прави. Всъщност проблемът с дискриминацията е с българите, защото ромите всъщност не са роми, а турци. Коригират ни 4 пъти и поне на думи изглежда, че в града няма ромски квартал. Има турски.

Или поне така изглежда Хасково откъм Република.

Г. Христов