Снимка: Красимир АНГЕЛОВ

Тя е ученичка в 11-и клас на Средното общообразователно духовно училище в Момчилград. От Благоевград е, предпочита да не си казва името. „Обиждат ни. Наричат ни терористи, а понякога и нинджи, заради забрадките, които носим. Аз лично имам много такива случаи. Не мога да разбера защо е така. Ислямът е религия на мира, ние не правим никому лошо. България е демократична държа- ва, всеки може да изповядва религията си“, казва младото момиче. Класът е от 15 девойки, събрани от цяла Южна България. Някои не желаят да ги снимат. Други мълчаливо се съгласяват. Урокът е за уникалността на Корана и учителят веднага ни обяснява, че няма да го разберем. Категоричен е: „Ако не беше директорът на училището, нямаше да ви пусна в час.“ На въпроса към децата дали в България има радикален ислям, буквално изригва: „Намерихте ли го? От двайсет години го търсите - какво намерихте? Под вола теле!“

Терористът не е вярващ, той е терорист

Децата са притеснени от това, което се случва в страната след акцията на ДАНС в Пазарджик и ареста на Ахмед Муса. Едни считат, че той не е извършил нищо лошо, защото е проповядвал религията, без да принуждава хората да вярват в нея. Други считат, че това е поредното „заяждане“ с мюсюлманите в страната. Трети са притеснени от негативния образ на мюсюлманите, който постепенно се насажда в българското общество. „Ислямът не е радикална религия. Има радикално настроени хора. Така както ги има и сред християните, и сред юдеите. Терористът не е нито мюсюлманин, нито юдей, нито християнин - той е терорист“, казват децата от религиозното училище в Момчилград. То е едно от трите в България, в които се обучават само мюсюлманчета. Другите са в Шумен и Русе. В Момчилград учат 127 деца, разпределени в 8 паралелки. Момчетата са около 70, момичетата - около 60. Класовете са разделени - само мъжки и само женски. Общежитието е с два отделни входа за момичета и за момчета. В стола също се хранят отделно. Директорът на училището Ахмед Бозов обяснява, че това е практиката във водещи европейски колежи и че тя доказано води до по-качествено образование. В първите години почти всички ученици са от социално слаби и многодетни семейства - родителите преценяват, че нямат възможност да осигурят качествено образование и предпочитат децата им да са в училището, където всичко е безплатно. В Момчилград вече учат и деца от семейства с висок социален статут. Водещо вече е разбирането, че религиозното образование е полезно за младите хора, а строгата дисциплина ще ги изгради като силни и отговорни личности. „Тук всички сме братя. Никъде другаде няма такава атмосфера и затова избрах училището. Ислямът ни учи да сме смирени и благодарни за това, което ни е дал Господ, да се отнасяме с уважение към нашите близки, съседи и приятели, независимо дали са християни или мюсюлмани. Учи ни да се стремим да правим добро“, казва Стефан Благоев. Той е от Пловдив, там е учил до осми клас. Асен Дженев е от Рудозем. Той обяснява избора си с желанието да се потопи по-дълбоко в исляма. Според него това е религия, която учи на добро и кара човек да осмисли живота си и да го изживее по достоен начин. Религията не пречи на Асен да е запален футболист - спортувал е още в Рудозем, а тук е един от основните халфове на училищния отбор по футбол. В мюсюлманското училище наблягат на спорта. Като трагедия се приема класирането на второ място в общинския шампионат на отбора им по шахмат.

Повечето от момичетата в духовното училище са със забрадки.

Училище като другите, но...

Ако някой си представя, че в духовното училище ще види сцени от Средновековието, много се лъже. По-различно усещане създават само момичетата, повечето от които носят забрадки. И редовните молитви, които се правят от учениците в близката джамия. „Те са по желание, никой не принуждава децата да се молят“, казват от училищната администрация. Децата учат по програма, одобрена от Министерството на образованието. Часовете са като във всяка една гимназия в страната, а за задължително избираема подготовка са избрани български език и литература, математика, биология и география. Освен общообразователна подготовка тук се води и религиозна - изучават се Коран, основи на ислямската религия, риторика, ислямска етика, история на религиите и арабски език. Програмата е натоварена и не всички издържат - всяка година по 3-4 деца се отказват и напускат училището. Другите завършват с две дипломи - за средно и за религиозно образование. Над 80 процен-та следват във висш учебни заведения у нас. Само 5-6 деца от випуск продължават религиозното си образование. Обяснението е просто - в България няма работа за мюсюлмански духовници, а и заплащането е много ниско. 

Незнанието
ражда омразата

„Подиграват се на мюсюлманите, че носят дълги бради. А тогава какво да кажем за православните свещеници“, пита Стефан от Пловдив. Учениците се оплакват - подигравките, заяжданията и агресията са неща, с които често се сблъскват. „Дразня се, боли ме, чувствам се зле. Но се успокоявам, че хората го правят от незнание. Мислят си, че всички мюсюлмани са терористи, а не е така, защото в същината си ислямът е религия на мира“, казва Стефан. Притеснен е и директорът на училището Ахмед Бозов. Той твърди, че радикален ислям в България няма, но допуска възможността да се появят радикално настроени хора сред мюсюлманската общност. Това обикновено са хора бедни и без образование. „Има една мисъл: „Там, където не тече мастило, ще тече кръв“. Без образование, без познание за религиите и отношенията между тях рискът от радикализиране става по-голям“, казва Ахмед Бозов. Според него проблемът с навлизането на радикални ислямисти сред мюсюлманската общност може да се реши, като държавата подкрепи религиозното образование. България трябва сама да подготвя религиозните водачи на мюсюлманите у нас и в средното, и във висшето образование, а не да разчита на завършили в чужбина, казва Бозов.

Събирали пари и картофи за учителите

Религиозното училище в Момчилград е създадено през 1992 г. като филиал на мюсюлманското училище в Шумен. Първият випуск е от 16 деца. В началото нямало никакви средства за неговата издръжка и се налагало учи-телите и ръководството му да обикалят по селата и да събират картофи и пари. След сключено споразумение между българската Дирекция по вероизповеданията и турската „Дианет вакъф“ издръжката се осигурява от фондация „Дианет“. Всичките пари се превеждат от Турция, а за да има контрол, заместник-директорът задължително се изпраща от турското Министерство на образованието.

В момента годишният бюджет е около 350 000 лева. Обучението е напълно безплатно, децата получават всички необходими учебници и пособия, безплатна храна, безплатно спане и стипендии. Средствата се осигуряват изцяло от Турция, а училището е под прякото ръководство на Главното мюфтийство. От две години то е в нова сграда, построена с дарение от близо 5 милиона лева от „Дианет вакъф“.

Красимир Ангелов