Бернд Фикс е хакер и експерт по компютърна сигурност с 30-годишен опит. През 1987 г. той създава програма за неутрализиране на компютърния вирус "Виена", която се превръща и в първия антивирусен софтуер. През последните 15 години Бернд Фикс живее в Швейцария, където работи като експерт по сигурността към различни финансови институции. През 2013г. се мести в Берлин, откъдето управлява фондацията Wau Holland и подпомага whistleblowers като Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, Челси Манинг.

Ако имате път към известния магазин Harrods в Лондон, може да си направите малък експеримент. Внимателно проследете какво се случва с мобилния ви телефон. Гледайте обхвата на мрежата и батерията на устройството. "Мой познат наскоро получи съобщение за роуминг от мобилен оператор в Уганда," подксазва специалистът по сигурност на данните Бернд Фикс. "Само че се намираше в централен Лондон."

Причината създателят на първата антивирусна програма и настоящ активен защитник на WikiLeaks Фикс да е в България е обучение за сигурност на информацията. Той има просто послание, което обаче не се различава много от сценарий на антиутопичен филм: правителствата следят цялата информация, която могат, и винаги търсят още. Това се случва всеки ден и навсякъде. Всеки трябва да научи и да се предпази както може. 

Причината за аномалията в Harrods, за която Фикс разказва, също е проста. Магазинът се намира на стотина метра от посолството на Еквадор в Лондон, където от около две години живее основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж. "Британското правителство има всевъзможна техника за подслушване и наблюдение наоколо, а случаят със съобщението просто е човешка грешка, която ни позволява да го разберем," смята интернет специалистът. Той си я обяснява така: "Вероятно службите са донесли уреди за наблюдение от Уганда. Екипът в Африка си е казал, че тя ще бъде преконфигурирана в Лондон, а лондонският - че вече е била настроена. Пропуснали са го."

"Капитал" говори с Бернд Фикс за това какви данни събират правителствата за своите граждани в момента, за какво ги използват, и трябва ли да се предпазваме от това. 

Колко и каква информация е вероятно правителството вече да събира за средностатистическия човек?
- Това не е нещо вероятно, то е 100% сигурно. В днешни дни всяко правителство събира информация. Правят го на различни нива - тайно, когато то правят тайните служби, и открито, когато правителството събира масиви от данни (data retention). Това почти сигурно включва мобилните телефони и интернет комуникацията. В някои случаи законът разрешава събирането на информация. Не знам за България, но в много европейски държави има закони за съхранението на данни. Правителството твърди, че пази информацията, за да разкрива престъпления. Държавите, в които има такива закони, анализират дали съхранението на данни помага на полицията в разкриването на престъпления. Наложи се да признаят, че отговорът е - не.

Европейският съд за човешки права (ЕСЧП) отсъди, че подобни регулации не са съвместими с конституциите (през тази година съдът отмени евродиректива за съхранение на данни от мобилни комуникации и интернет - бел.авт.). Размерът на нарушението на човешките права и свобода превъзхожда всякакви възможни ползи за полицията от тази информация. ЕСЧП забрани съхранението на масиви данни, но отделни държави продължават да го практикуват.

Различно ли е нивото на следене в различните държави?
- Това по никакъв начин не зависи от желанието на държавата да следи гражданите, а единствено от финансовите й възможности. Въпросът е колко пари може да използват за наблюдение и това е единственото ограничение. Няма разлика между властите на запад и на изток, както няма и промяна в сравнение с преди 50 години. Тогава проследяването е било въпрос на човешки ресурси - да имаш обучени агенти, да ги разположиш където трябва. Днес е въпрос на технология, много по-лесно и евтино.

Аз имам специален телефон, който използвам само за криптирана комуникация. Той засича смущения в мобилната мрежа. Подобни смущения може да означават, че се намираш под наблюдение, защото някой се опитва да прихване връзката на мобилния ти телефон или някой е манипулирал клетката. Телефонът ми не позволява разговори, ако засече определено ниво на смущения и грешки в мрежата. Това ми се случи на летище София. Преди това ми се е случвало и в Белград, както и в Берлин, но там зная, че съм под наблюдение, защото имам много близки връзки с WikiLeaks.

На кои места е най-вероятно да се случва такова наблюдение?
- Не можеш да поставиш специално оборудване навсякъде в града, за това се концентрираш върху местата, откъдето е най-вероятно да получиш информацията, която търсиш. На първо място това са летищата и хотелите, защото всички интересни за правителството или тайните служби хора преминават през тях.

Причината да се провежда наблюдение може да е целенасочена, но самият акт на събиране на данни не е таргетиран. Всеки, който се намира в хотел, е обект на наблюдение, защото потенциално може да е някой, от когото правителството се интересува. Наблюдението не е селективен процес. Всички сме под наблюдение през цялото време, въпросът е какво се прави с тази информация.

Ако могат да стестнят периметъра, например когато става въпрос за уличен протест, тогава ще снемат информацията за всички мобилни телефони в околността. Германското правителство със сигурност го прави при всяка улична демонстрация

Вашата фондация работи с Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, хората замесени в WikiLeaks. Какво научихте за начина на наблюдение покрай тези случаи?
- Повечето хора си мислят, че наблюдението е нещо ново, от последните три или пет години. Това просто не е вярно. Аз работя в сферата на защита на данни повече от 30 години. Тайните служби винаги се опитват да повлияят на начина, по който се предава информацията. Единственото, което ни изненада в случая с NSA (Американската агенция за национална сигурност) и Едуард Сноудън, е колко всеобхватно е наблюдението.

Няма голяма разлика между различните правителства, въпреки че NSA в момента изглежда като най-голямото зло. Това може да са руската ФСБ или вашите тайни служби, всички разсъждават еднакво, искат възможно най-много информация, и единственото, което ги спира, са наличните ресурси.

Ние имаме благотворителна фондация в Германия - Wau Holland, която изгуби правния си статут за една година, защото властите решиха, че подкрепата за WikiLeaks не е благотворителна дейност. Това са последствията от нашата дейност - проблемът не е, че ни наблюдават повече, а че се изправяме пред други проблеми.

Какви са признаците, че мобилният ви телефон или интернет трафика може да се следи?
- Ако например телефонът ви превключва от 3G на 2G връзка, това може да е признак за наблюдение. Няма причина това да се случва в гъстонаселен град. Ако се намирате в провинцията или на морето, разбира се, е нормално. Повечето хора обаче дори не биха забелязали такова нещо в мобилния си телефон.

Какъв е нормалният обхват на наблюдение?
- Това е различно за разлините държави и според контекста. Да вземем за пример Китай. За да получиш лиценз за интернет клуб там, първо трябва да инсталираш камери, да записваш клавиатурите. Замислете се какво значи това за всеки, който използва услугите на интернет кафе. Очевидно е защо властите упражняват наблюдение - за да идентифицират хората, които комуникират с външния свят или търсят начини да заобиколят The Great Firewall (който забранява например достъпа до материали за случилото се на площада Тианмън).

В други държави има други причини за наблюдение, като някои от тях са доста неясни. Огромната част от наблюдението всъщност се извършва с цел индустриален шпионаж. Ако те подслушват в хотела в Китай няма да е, за да открият китайски дисиденти. Там има бизнесмени, а китайците искат да научат повече за това - производство, търговски тайни. Това не се отнася само за Китай.

Каква е вашата причина да се занимавате със защитата на данни?
- Основната мотивация за мен и хората около мен е свободата. Свобода на информацията - това е WikiLeaks, всеки има право на достъп до информация, когато това е възможно. Свобода на комуникацията - това значи да няма цензура, както и онлайн неутралитет (net neutrality). Свобода на изразяване - всеки трябва да може да каже каквото си поиска.

Как ще изглежда в бъдеще информацията, която правителството знае за своите граждани?
- Те ще знаят за вас повече, отколкото вие самите знаете за себе си. Единственият начин това да се промени е гражданите да следят бюджетите за наблюдение и да изискват за това да не се харчат повече пари.