Тя изпитва радост, мъка, гняв – но не и страх. Един определен участък от мозъка – амигдалата на жената, известна на учените като С.М., е унищожен – а в него очевидно се намира центърът на страха. Самият факт, че е тя е все още жива, изумява изследователите. С.М., американка на възраст между 45 и 50 години, страда от т.нар. синдром на Урбах-Вите – рядка болест, при която амигдалата се уврежда фатално. Учени от университета в Айова изследват реакциите на С.М. в различни ситуации, в които обикновено човек изпитва страх. Резултатите ще помогнат на хора, които имат страхови комплекси или тежки посттравматични изживявания. В сп. "Current Biology" учените твърдят, че С.М. се справя успешно с тестове, свързани с паметта, разбирането на реч, възприятията и интелигентността. Емоции като мъка, гняв и радост не са й чужди – липсва само страхът. При това тя си спомня, че като дете се е страхувала – преди да настъпи болестта й. Изследователите я завели в зоомагазин – и тя била очарована от змиите, като веднага се съгласила да хване една, а после цели 15 пъти поискала да докосне все по-големи и опасни влечуги, въпреки че й било казано, че са опасни. Опитала се да пипне и тарантула – и трябвало да бъде възпряна, за да не я ухапе отровният паяк. С.М. водила дневник в продължение на 3 месеца и в него няма и намек за страх. Но други емоции присъстват – гледайки филми например, тя се радвала, ядосвала, натъжавала, изненадвала. Оказало се, че предпочита тези, в които има най-много сцени, предизвикващи страх. С.М., която е майка на три деца, е преживяла доста стресови моменти. Няколко пъти са я нападали, веднъж с огнестрелно оръжие и нож, един път е на косъм от смъртта при домашно насилие. Това, че животът й е бил в опасност в тези моменти, въобще не се е отразило на поведението й, твърдят учените. “Когато амигдалата не работи, С.М. не разпознава опасността, нито може да я избегне. Истинско чудо е, че още е жива”, смятат те. Джъстин Фейнстейн, ръководител на изследването, се надява благодарение на работата си по случая С.М. един ден да може да помогне на хора като войниците, които изживяват травма след връщането си от войната. Ако се разберат процесите в мозъка, вероятно ще е възможно да се влияе върху отделни негови участъци.
