Десислава Лещарска и нейния "дом" в центъра на Димитровград

Бездомницата Десислава Лещарска живее в объркан свят, в който минало и настояще е като в мъгла. В него няма нищо сигурно, включително и това, дали е майка. Жената, която от месеци обитава автобусна спирка на димитровградския бул. „Трети март“ помни, че някога е родила, но няма представа къде е детето. Едва след продължителен разговор с наш репортер дава някакви подробности - била от Мездра, дошла по тоя край, следвайки мъж. Родила през 2010-та година и ...дотам. В хода на разговора дори и този незабравим за всяка жена факт избледнява и търпи редица промени. В един момент не се сеща, че е родила, после заявява че май бебето й било умряло. От тогава /2010 година/ започват психическите й проблеми, които според хората, които я познават, първоначално били обичайни - депресия. В момента са видимо по-задълбочени, макар да няма ясна диагноза от какво точно страда. Знае се, че е била за кратко лечение в Психото в Болярово, но дали заради депресивното й състояние или заради нещо по-тежко, остава скрито заради лекарската тайна.

Самата Десислава не е скрита - завита с прокъсано одеяло и единствения си чифт дрехи „домува“ на пейка на на централния булевард пред очите на целия град. На милосърдието на съгражданите си дължи оцеляването си вече втори месец. Много хора й дават храна и пари, защото, за разлика от други бездомници, женицата не проявява никакво желание да проси или рови по кофите. Сякаш всичко й е писнало. Хората с право се опасяват, че бездомницата няма да изкара зимата. Това едва ли би било възможно с леките дрешки и никакъв подслон при вече започналите минусови температури. А е още млада - едва на 37.

Десислава обаче отказва да ходи където и да е, дори при спорадичните опити на социални и община да й намерят поне временен подслон. Заради липсата на кризисен център в областта, това може да стане само извън нея. Но макар понякога да забравя, несретницата инстинктивно се вкопчва в мисълта, че тук е родила и иска да е близо до детето си. Колкото и несигурно да изглежда от несвързаните й обяснения, оказва се, че дете все пак е имало. Макар и за няколко минути.

Справка в регистрите на болница Света Екатерина показва, че 33-годишната тогава Лещарска е добила момченце през април 2010 година. Записано е обаче, че детето е починало при раждането. Десислава тогава била с адрес в село Крепост, факт, който за разлика от детето, изцяло е забравила. За сметка на това настоява, че рожбата й е при някой си Митко. Посоченият от нея човек наистина съществува, но си има друго семейство и никаква видима връзка с жената. Истински се оказва и другият персонаж в света на Десислава - Недялко. Оказва се събрат-клошар, който й помагал с дрипа или залък в нужда. За службите тези подробности от миналото не са важни, защото искат да обезпечат поне близкото бъдеще на жената, обясни социалният служител на Димитровград Галя Пенева, която се занимава с бездомницата. Миналото обаче е достатъчно важно за Десислава, за да я задържи на пейката. Отказала категорично преди 3 седмици предложението на общинските власти да я откарат с техен транспорт за освидетелстване в Болярово и после на ТЕЛК. А без документи за нетрудоспособност или заболяване, няма законова форма да й бъде отпусната всякакъв вид социална помощ, поясниха експертите. Така, вече цял месец след публикувания по настояване на читателите репортаж, излиза, че нищо не може да се направи. В България помощта е за тези, дето я искат, като едно малцинство, вземащо мнозинството от социалните помощи. Те разбира се, не са луди, просто ядат зелника, който им се дава.

Десислава може би е луда и затова ще продължи да отказва помощ. Макар в подобни случаи да има прецедент. Преди три години хасковската бездомница Нефизе /на 40 г/ чакаше смъртта под дебелото снежно одеяло на спирка до църквата св. Архангел Михаил в Хасково. Спаси я един свещеник, съхранил призванието си, а една социална шефка изиска прокурорско разпореждане за освидетелстване, за да настанят окаяницата в дом. След което Нефизе получи лечение, грижа и подслон. И най-важното - е жива. Което не изглежда много вероятно в бъдещето на Десислава.

П.П. Днес следобед стана ясно, че Регионалната служба Социално подпомагане е издействала настаняването на Десислава Лещарска в Център за временно настаняване в Пазарджик за срок от 6 месеца. Доброто решение обаче запазва първия си препъни камък - трябва съгласието на жената. Без него остава реалността на един грузински класик: Има човек, има проблем. Напролет в Димитровград сигурно ще има един проблем по-малко.

6 ЧАКАТ ПОСЛЕДНАТА СИ/МОЖЕ БИ/ ЗИМА НА УЛИЦАТА

6 бездомници чакат зимата на улицата, показва засечка в регионалната социална служба. 5-ма от тях са именно в Димитровград и то без Десислава. Един е в Хасково. Това е нарицателния безкрак Йордан, който тази година избяга от дом в Езерово и в момента отново е по улиците на Хасково. Другите засега са спасени-след сигнала на Haskovo.net от август Киро Лъва е в дома в Радовец, а партизанинът със землянките в двора на болницата Христо, е при майка си във Въгларово. Поне за други не се знае. Що се отнася до тези в Димитровград, тамошните 5-ма до един са болни. А двама от тях са го доказали неоспоримо. Когато на Кирчо и Лиляна им предложили цяла къща в село Сталево, те отговорили, че не искат на село, в апартамент в центъра на Димитровград. Разбира се такъв няма.
Впрочем не е необходимо да си болен за да поискаш мекото-споменатия вече Данчо отказа дори общинско жилище, защото искаше апартамент на улица Преслав, в идеалния център на Хасково. И неговото здравословно състояние обаче е вече под въпрос, след като от Езерово отказват да го настанят отново. По мнението на техните медицински лица, за него трябвало да се грижат в специализирана институция.

Домовете за такива хора обаче са препълнени. Центърът за жени в Пъстрогор/където е Нефизе/ има 115 чакащи при капацитет 70 души. Аналогичният център, но за мъже в Радовец има 198 чакащи, а от капацитет 75 там има 76 души. Екстрата е на бездомникът Кирчо, на който щяха да му отрежат краката именно от живот на пейки.

Г.Христов 

37-годишната жена категорично отказва да ходи където и да е било