Най-подобната и всеобхватна 3D карта, съставена благодарение на иновационен автономен подводен робот, показва, че много части от подводния антарктичен лед са доста по-дебели, отколкото се смятало преди.

Реалните стойности превишили прогнозираните три пъти. Данните, получени в хода на новото изследване, могат да помогнат да се попълнят някои от най-големите празнини в наличните климатични модели.

Разширението на зимния антарктически морски лед, което достигна рекордни мащаби през 2014 година, се явява едно от големите геофизични изменения, случващи се ежегодно на Земята.

Ледът увеличава своята площ с 4–20 милиона квадратни километра всяка година – коментира Роб Масъм от Австралийската антарктическа дивизия в Хобарт. – И разбира се, това явление влияе на повърхността на океана и на енергийния баланс.“

Точните форми на зимния лед (както и механизмите, които допринасят за небивалото му удебеляване) дълго време били тайна за науката, което пречело да се построят реалистични климатични модели.

Последните данни за дебелината на морския лед обикновено са получавани с помощта на сондажи или въз основа на спътникови снимки. Такъв род изследвания обаче не предоставяли конкретни стойности и не давали на учените да проследят общото изменение на обема морски лед.

В хода на новото изследване Гай Уилямс от Тасманийския университет и колегите му използвали роботизираната автономна подводница AUV SeaBED. Размерите на апарата са само два метра дължина и около 200 килограма, а двойният му корпус му придава повишена устойчивост.

Подводницата осъществила серия потапяния през пролетта на 2010 и 2012 година, за да провери дебелината на леда в шест локации, включително в моретата Белингсхаузен и Уедъл западно от континента и около Земята Уилкс на изток.

Това позволило да се съставят подробни 3D карти на огромни масиви антарктически морски лед – с помощта на хидролокация подводницата получавала изображение от три области от различни страни на континента. Общата площ на изследвания антарктическия лед два пъти превишил площта на Великобритания.

„Бяхме много учудени от това, което видяхме – коментира Уилямс. – Ледът се оказа съществено по-дебел, отколкото очаквахме, и то при условие че изследването не беше всеобхватно. Но дори тези данни са достатъчни, за да се направят определени изводи за зимния морски лед в Антарктида.“

Преди учените смятаха, че само 20% от зимния морски лед превишават един метър дебелина. Сега учените са установили, че 90% от леда са по-дебели от метър и 40% – над три метра. Срещали се също особено дебели деформационни ледове (един пласт лед се впивал в друг).

Данните ще бъдат използвани за построяването на нови климатични модели, което вероятно ще хвърли светлина на загадъчния процес на формирането на толкова дебела ледена покривка. Според Уилямс самото това явление е доста необичайно.

Антарктида страда от силни ветрове, които се засилват в резултат на глобалното затопляне – 50% от площта на ледовете са деформирани. Възможно е именно крайбрежните ветрове и деформационните процеси да допринасят за образуването на дебелите ледове.

Учените смятат, че определянето на точните фактори на формирането на лед ще помогне да се предскаже какво ще се случи с този регион в бъдеще. Важно е да се разбере как именно се променя Антарктида и как това се интегрира в климатичните и екологичните изменения.

Научната статия на Уилямс и колегите му е публикувана в изданието Nature Geoscience.