Министерският съвет ще може да подготви поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари при условие за последваща ратификация през 2015 г.
Правителството ще може да предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет до 2 млрд. лв., обезпечени с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски.
Парите по сметки и депозити на бюджетни организации в банки, обявени в несъстоятелност, се трансформират във вземане на Министерството на финансите. Средствата ще се възстановяват на бюджетните организации за сметка на централния бюджет.
Чрез законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет за тази година, депутатите направиха промени и в Закона за банковата несъстоятелност, отнасящи се за сделките по прихващания в КТБ. То предвижда, че прихващането е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество.
Приети единодушно от депутатите бяха и промени, които засягат раздробяването на влогове в банката.
Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика ФГВБ трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според вносителите представлява източване на Фонда.
Дискусията по закона
По време на 3-часовите обсъждания депутатът от АБВ Кирил Цочев настоя за допълнителни 60 млн. лева към Министерство на труда и социалната политика, за да може всички пенсионери да получат коледни надбавки.
Още вчера предложението му не бе прието в бюджетната комисия.
Свръхдефицит от 3.7% влошава инвестиционната среда и дава лошо сигнал на международните пазари. Отговорността за този свръхдефицит ще бъде изцяло в областта на това правителство и мнозинство, заяви народният представител от „БСП-Лява България” Жельо Бойчев. Той припомни, че в бюджета за 2014 година е заложен дефицит от 1.8%.
Колегата му от БСП Георги Търновалийски каза, че предлагат 300 млн. лева "да бъдат отпуснати" за приходната част и да бъде свалено бюджетното салдо до размери 2.9% от БВП.
„Смятаме, че това е напълно изпълнимо, защото приходите от септември – октомври показват ръст при ДДС и акцизи”, аргументира се Търновалийски.
337 млн. лева повече приходи няма да доведе до под 3% дефицит в консолидираната програма, а само в републиканския бюджет, каза от своя страна Мартин Димитров от Реформаторския блок. Според него това предложение залага сериозен риск след неизпълнението на бюджета на Пламен Орешарски да се приеме актуализация, която също да не бъде изпълнена.
"Това означава в рамките на две години две бюджетни прогнози да не се изпълнят - това ще бъде наистина лош сигнал към всички пазари", каза Димитров.
Мая Манолова (БСП) обвини служебното правителство, че е похарчило допълнително 1 млрд. лв. По думите й освен пари за бедствия, служебният кабинет е бързал да се разплати с фирми, близки до ГЕРБ и да направи всякакви екзотични обществени поръчки.
„Т.е. ако вашата теза, че държавата е в колапс и криза е вярна, то това означаваше, че правителството на Близнашки от кумова срама да затегне коланите”, заяви Мая Манолова, обръщайки се към ГЕРБ.
Позицията на ДПС е да се въздържим от подкрепа на внесената актуализация по причина, че не смятаме, че подходът трябва да е този, заяви Йордан Цонев.
Той също обвини служебното правителство, че не е събрало необходимите приходи, а е било разточително с разходите.
Цонев похвали предходния служебен кабинет на Марин Райков, че е успял да се справи с приходната част.
