Меркел срещу Путин – това е битката на геополитическите гиганти за границите на Европа.
Според немския политик Матиас Платцек в бъдеще анексирането на Крим от Русия трябва да бъде съгласувано с международното право, така че да бъде приемливо за всички. Никой не трябва да си мисли, че Русия би върнала независимостта на Крим, както и трябва да се приеме, че населението не желае това. По този начин ясно се разкриват заблудите на руската политика към Запада.
При срещата на върха на Г-20 в Бризбейн канцлерът на Германия Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин отново противопоставиха възгледите си. Те са двата политически субекта, които играят главна роля на сцената на европейския политически театър.
Путин изпраща самолетите и корабите на страната си в различни точки на света. Меркел остава сдържана при тези действия и изостря конфликта с речта си за застрашения европейски мирен ред и предупреждава президента Путин, че Европейският съюз (ЕС) няма да промени позицията си спрямо него. Това свидетелства, че нито една от двете страни не желае разрешаването на възникналата проблематична ситуация.
Западното високомерие
ЕС укорява Путин за действията и интересите му в Украйна, на Балканите и в източните страни от ЕС по много коварен начин - с икономически средства. От европейска гледна точка Русия не би могла да бъде харесвана и дори Волекр Рюе – немски политик, който заяви, че не познава никого, който би приел руската система на държавно управление.
Колкото повече Западът показва арогантност, толкова повече осмиваната „руска система” става по-атрактивна за европейците от страните, които не се намират в централата или западната част на континента.
Тук се появява освежаващият съвет на Платцек към политиката във Вашингтон, Брюксел и Берлин „По-умният понякога отстъпва”. Това до момента не се е случвало. Той прави и едно несполучливо сравнение и с Прибалтика, която през 1940г. е анексирана от Русия – „Никой не се съмнява, че мнозинството от населението на Крим се чувства подчинено на Русия”.
С думата „анексиране” би трябвало да се борави внимателно. Хамбургският десен философ Райнхард Меркел казва, че върху Крим не е упражнена анексация, а сецесия. Според него не става дума за разбойническо присвояване на територии или отделяне, а само за посегателство срещу украинското право.
Следвайки тези мисли, може да се направи заключението, че Путин лукаво е спечелил геополитическата битка. Човек най-добре би видял последствията от това във Вашингтон. Мотивите на руската политика в Украйна, на Балканите и в Източна Европа са ясни – Русия желае да бъде възприемана като все по-агресивна опозиция на западния кръг на влияние.
Реално Западът не може да избяга от невежество, което проявява пред света – то е условие за функцията, че западният човек значително се отличава от руснаците, поставяйки политиката на едно ново морално равнище, което е пренебрежимо в случай на политики на влияние.
