Гърците са изтощени и вече не искат и да чуят за реформи. Правителството се опитва да се еманципира от външния контрол, но комбинацията от реформатори и стари кадри сред управляващите не работи в полза на страната.

Гърция уж излезе на прав път, но съмненията за бъдещето на страната растат и на финансовите пазари, и сред икономистите. Борсовите котировки падат, а рисковите премии за гръцките държавни облигации отново се покачват. Въпреки, че има и обнадеждаващи сигнали - броят на туристите е нараснал значително, потреблението се е увеличило, заплащането е станало по-конкурентоспособно, а в строителството е регистрирано увеличение от 23 процента в сравнение с миналата година. Изоставането на структурните реформи и провежданият политически курс обаче будят сериозно безпокойство.

Последните политически маневри на гръцкия премиер Андонис Самарас наподобяват отчаяни действия, които в крайна сметка няма да тласнат напред нито неговата консервативна партия, нито Гърция. Самарас иска да подобри имиджа си, извеждайки предсрочно Гърция от програмата за саниране, наблюдавана от ЕК, МВФ и ЕЦБ. Той се надява да спечели симпатии, ако му се удаде да се освободи от контрольорите на Тройката и по-рано от планираното да осигури свежи пари директно от финансовите пазари. А от симпатии определено има нужда, защото лявото протестно движение СИРИЗА на Алексис Ципрас води в социологическите проучвания. Само след няколко месеца може да има и предсрочни избори - ако в началото на следващата година не бъде избран своевременно нов президент.

Дилемата на Самарас

Символичният акт срещу Тройката обаче се превърна в изстрел в празното пространство. Финансовите пазари, от които в бъдеще Самарас иска да се финансира, имат доверие в гръцкото правителство и волята му за реформи само в комплект с международния надзор върху реформаторската програма. Самарас има нужда от гаранции за държавните облигации, но те няма как да се получат без реформи. Така първоначалната идея води до абсурд, а става и още по-лошо - защото гръцкото правителство се конфронтира с Тройката, искайки самостоятелно да планира бюджета си за 2015 година.

Самарас трябва да избира между две злини. Ако отстъпи пред Тройката, ще загуби доверието на потенциалните си избиратели. Ако пък не отстъпи, ще предизвика ново недоверие на финансовите пазари. Двусмисленото му поведение спрямо Тройката се превръща в един вид бумеранг. През 2012 Самарас водеше предизборната си кампания с ярка реторика срещу реформаторската програма на Тройката и се обърна срещу кредиторите, които помогнаха на Гърция с 240 милиарда евро. След това обаче бе принуден да приеме разсрочването на дълговете на Гърция и свързаните с тях условия. Но реториката срещу Тройката остана, изразявайки се в съпротива срещу много детайли от реформаторските планове. Същевременно гръцкото правителство пропусна възможността да разработи със собствени сили убедителна реформаторска програма. Самарас обеща на гърците стопански ръст и нови работни места, но и той, и някои негови министри останаха свързани със старата клиентелистка политика.

Невъзможното завръщане към старото

Което неизбежно води до противоречия. И се стига дотам, че отделни политици взимат присърце протестите на определени групички по интереси, вместо да се погрижат за перспективите на безработните, които са 1,2 милиона, или за онази една трета от гърците, които живеят под границата на бедността. Това показва липсата на ориентация в правителството на Самарас, събрало в едно реформатори и представителите на старата гвардия. То всъщност има още много работа по пълното обновяване на гръцката държавна организация, на администрацията и икономическите закони. Но след толкова много спорове за маловажни неща, гърците са изтощени и вече не искат и да чуят за реформи. А опозиционната партия СИРИЗА примамва гражданите като ги заблуждава, че могат да се завърнат в един стар и стабилен свят.

В момента Гърция има нужда от особено много внимание от страна на европейските партньори. Ако не Самарас, то европейците трябва да дадат сигнал за надежда, че санирането на държавния бюджет и досегашните реформаторски стъпки не са били напразни. В крайна сметка обаче гърците трябва сами да решат дали и с кого искат да продължат икономическото обновление.

Тобиас Пилер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Източник: Дойче веле