Първа от 20 години насам самостоятелна изложба скулптура, рисунки и инсталации открива на 20 ноември Иван Парасков. През тези години авторът е участвал в множество общи изложения, но последната му самостоятелна сбирка е била показна пред публика през 1994 година. Изложбата е юбилейна, по повод навършването на 70 години наизвестният хасковски скулптор.

Откриването е утре от 18 часа в градската художествена галерия.

- Г-н Парасков, как се чувствате на 70? Днешното време определено не е времето на изкуството.

- Чувствам се помъдрял. На тази възраст човек осмисля много неща, връща се в миналото, преоценява.

- Сега ли работите по-лесно, или на млади години?

- Сега ми е много по-лесно. Работата ми спори повече. За пет дни правя фигурална композиция от камък. На младини имах повече колебания, повече лутания.

- Защо не сте показвали на публиката свои неща от 20 години?

- Скулптурата се работи трудно. Пък е и въпрос на пари. Една пластика първо се прави от глина, после се отлива гипс, после восък и накрая бронз. Леярите искат по 40 лв. за килограм. Дори сега имам две готови неща, но не мога да си ги взема от леярната. Казах на човека, че ще чака. В днешно време откупки почти няма. На мен не са ми купували работа повече от 20 години. Последната продадена моя пластика беше през 1992 година, от една Национална изложба. Моята творба всъщност беше единствената, откупена от цялата изложба. Един италианец я харесал и я купил от галерията.

- Какво мислите за много коментираните напоследък в Хасково статуи на баба Яга, за паметника на завистта, за бухала пред общината?

- Да прескочим този въпрос. Не искам да говоря за колеги.

- Въпросът ми по-скоро беше дали местата, на които са поставени, са подходящи?

- Ами. Това за мен е болна тема. Пускал съм две-три докладни в общината, накрая се отказах. Кметът трябва да има поне двама-трима души, някаква комисия, която да преценя какви неща ще се слагат на обществени места, да го съветва. По-рано имаше такива комисии към общините. Аз и на Вежди казах (министърът на културата Вежди Рашидов – б.а.), че трябва да помисли да върне тези комисии. Не може на някой му скимнало и си поставя нещо си на обществено място. Ако е в двора му, да прави каквото си иска. Но на площада?

Даже мисля, че на Вежди работата “Шумът” не й е там мястото, навряна под един блок (скулптурата на Вежди Рашидов се намира на ъгъла на булевардите “Раковски” и “Съединение” - б.а). А тази пластика, дето беше до ханче Клокотница, я преместиха в шадраванчето в градинката пред театъра и стои много добре.

Други скулптури пък ги окрадоха. Ами че разбойниците отрязаха ръката на цигуларката пред читалище “Заря”.

- Ако сте съветник на кмета, какви идеи бихте му дал?

- Да направи един симпозиум за скулптори. Например в Дряново направиха вече два и и разполагат с много хубави пластики.

- Симпозиум означава нещо като пленера за живописците, само че за скулптори?

- Да, също като пленера, но ние го наричаме симпозиум. Идват например десетина автори за няколко дни, общината им осигурява материалите и разходите по престоя, а те оставят по една своя работа след това. За две години ще се съберат статуи да се насели целия парк Кенана и може да стане наистина вълшебно място.

Тодор Кръшков