Лошо образование и здравеопазване у нас. Това показва последното изследване на Института за пазарна икономика.

За трета поредна година Институтът, в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Те дават актуална картина за развитието на регионите въз основа на 59 показатели, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна и социална среда.

Според анализа през последните години в сферата на образованието и здравеопазването у нас протичат по-скоро негативни тенденции. Те са в следствие от липсата на ясни реформи. Последните данни показват, че в сравнение с предходната година, през 2013 г. здравноосигурените намаляват от 87,3 на 86,1%, а процентът на записаните ученици от пети до осми клас спада от 81,0 на 79,7%.

По скалата от 1 до 5, като ниво на предлаганото здравеопазване, регионът на Хасково попада в ниво „средно“. „Много добро“ е определението за здравните услуги в регионите Габрово, Стара Загора, Плевен, Кюстендил, София-столица и Враца. В графата „слабо“ са вписани Силистра, Разград и Шумен.

За разлика от средното място при здравеопазването, при образованието Хасковска област е вписана в колонката „незадоволително“, заедно с Търговище, Разград, Монтана, Перник, Пазарджик, Ямбол и Добрич. Най-зле е образованието в Сливен.

Оценка „добър“ хасковски регион получава за околна среда, социална среда и инфраструктурата. В графата на среднистите е и в категориите „демография“ и „ данъци и администрация“, за икономическата среда получава оценка “незадоволителна“.

Според общия анализ за страната демографската криза се задълбочава и

през 2013 г. у нас няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст. Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са София (столица) и Бургас.

Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек, като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.

Продължава тенденцията от последните 10 години на отдалечаване на доходите на хората в най-бедните области и столицата. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Анализът на ИПИ показва и че през миналата година здраво са зациклили предлаганите електронни услуги, както и т.нар. обслужване „на едно гише”. Оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година. По-неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.

Освен негативните заключения обаче, изследването на регионите дава и някои положителни тенденции. Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.

През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години стойности – тенденция, която важи дори за по-малки области като Търговище.

Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от Бургас.

 М. Манолова