Тръгнах за Сибир предубедена, че отивам в едно мрачно и много студено място, където всички са навлечени от главата до петите и не излизат от топлите си къщи. Отдавна исках да посетя това кътче, което го свързвам с историите от Императорска Русия, каторгата на непокорниците и сюжета на нашумелия филм “Сибирският бръснар”. Думата “Сибир” у всеки човек поражда асоциация със студ, сняг и виелици. Една седмица прекарана в Сибир напълно разби представите ми, наложени от книгите и филмите. Сибир замрази любовта ми към него за вечни времена.

Днес ще ви разкажа за най-типичния сибирски град Томск, който се намира в центъра на азиатската част на Русия.

Градът е основан през 1604 година по времето на Борис Годунов. На 20 януари 1604 година пратеници на князете на еушитинските татари пристигат в царството на Борис Годунов с молба да бъдат приети под попечителството на Велика Русия, за да си построят град на брега на река Том. Така е положен първият камък на 25 януари същата година. От този момент на това място процъфтява град Томск.

По царско време Томск е бил разпределителният център на каторжниците. От там непокорните са ги разпределяли по другите точки в Сибир. Дори се носят легенди, че прадядото на великия руски поет Александър Пушкин – Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал през 1729 година е бил изселен и строго охраняван в Томск. Тогавашните казарми днес са успешно превърнати в офиси и банки. Точно колкото са чудесата на света, толкова са и чудесата на град Томск – 8 на брой!

“Всеки 5-и е студент, а всеки 10-и е преподавател”

За град Томск се твърди, че е градът на студентите и младежта. “Тук всеки 5-и е студент, а всеки 10-и е преподавател” – казват местните. Населението на сибирския град е 700 000, от които 130 000 са студенти. Томск се слави със своите университети, които са 8 на брой. Най-големият е Националният изследователски Томски държавен университет, основан през 1878 г. от Александър II като Императорски сибирски университет. В момента той е в топ 15 от вузовете на Русия и е в класацията за топ 100 в света. В университета се трудят 3500 преподаватели , от които 1500 професори и доценти. Студентите са 20 000, 80% от тях имат успех отличен и много добър. Учебното заведение е с 24 факултета, всеки един факултет си има свое отделно здание. Девизът на университета е: “Духовност и висока култура”. От самото начало Националният изследователски Томски държавен университет има за цел да утвърждава идеалите на науката, образованието и културата на огромната азиатска част на Русия. Важен приоритет на университета е стремежът да възпита свободна и широко мислеща творческа личност, способна към самостоятелни научни и житейски решения. Съхранявайки верността си към традициите на предците, преподавателите в университета активно развиват и съвременните подходи и методики във всички сфери, затвърждавайки своя статус в руското и международното научно-образователно пространство. Огромната библиотека в града допълва знанията на студентите и независимо от развитите технологии те продължават по традиция активно да запълват залите на библиотеката. В града се намира и един от най-развитите медицински университети с най-добра сърдечна хирургия в Русия. Именно тук е направена първата операция по пресаждане на сърце на дете. Най-видните руски лекари откриватели са от Сибир. Докторите в Медицинския университет владеят свободно по няколко езика.

Тук болните се броят на пръсти

В Томск активно функционират 8 родилни дома, които се радват на ежедневната поява на нови здрави сибирячета. Да, интересното е, че точно в Сибир е центърът на научноизследователската медицина, а тук никой не боледува! Поколението е здраво и не се оплаква от хронични заболявания. В -15 градуса за ръчичка се водеха дечица със зачервени бузки от детска градина, които спряха пред павилион за сладолед и на всички госпожата им купи “ескимо”! Малчуганите лакомо нападнаха сладоледните пръчки. В Сибир е прието от ранна възраст децата да се закаляват. Правилото важи за всички без изключения дори и за бебетата. На Йордановден наред с майките и татковците в ледената вода на река Том скачат и децата, за да бъдат “честити и благословени”. Зимните ваканции в училищата се определят по следния начин: ако температурата на въздуха е -33, на училище не ходят от 1 до 4 клас, ако температурата е -36, чиновете се опразват и от 5 до 8 клас, когато температурата на въздуха падне до -38, щастието да не ходят на училище огрява и гимназистите! Забележете, че през цялото това време преподавателите са си редовно на работа.
В сибирската тайга в околията на Томск се намира светено аязмо, в което водата непрекъснато приижда от горските подводни извори. Тя е толкова чиста, че спокойно могат да се преброят камъчетата на дъното на кладенеца. Поверието гласи, че всеки, който отпие от тази ледена вода, ще се радва на дълголетие и здраве, а който се престраши да се потопи в нея, за цял живот си създава щит от злите очи, помисли и уроки! Смелчаци не липсват, дори и през зимата. Като стана въпрос за зимата, тук тя започва през октомври и свършва края на април. Снежната покривка забулва всичко наоколо и го превръща в истинска бяла зимна приказка. Ако зимата закъснее, местните не са доволни, казват, че е на война. Затова снегът и студът тук са на почит и тяхното присъствие се приветства подобаващо със

Сибирски “кедров самогон”

Националната напитка на руските села е домашно приготвената водка, която се съхранява в големи стъклени колби. В Сибир обаче, предвид богатата природа и влиянието от татарските традиции, са разнообразили тази огнена напитка, като са я омекотили с борови връхчета. Градусите по запазената рецепта са 52, но присъствието на боровите връхчета придава приятен цвят махагон на питието и омекотява значително вкуса на еликсира. Със самогон сибиряните лекуват кашлица и простудни заболявания. В студените зимни месеци сибирският кедров самогон е задължителна част на трапезата. Като мезе го допълват уникалните сибирски пелмени с пълнеж от говеждо месо или по-бохемските – с месо от мечка или елен. В Томск гостите ги гощават на закуска с палачинки с месо и сметанов сос, на обяд – с традиционния червен руски борш, обогатен с говеждо, и за вечеря с няколко различни салати за предястие и еленско печено с картофи и червено цвекло. Поради суровите условия и студения климат месото в Сибир е задължителен компонент от ежедневния порцион на населението. Сибирските китни селца са накацали в околията на града, а някои от тях са се скрили потайно в тайгата между високите дървета. Дърветата в тайгата са впечатляващо стройни и високи като войници наредени в строй. Селските къщи на местните сибиряни не отстъпват по архитектура и дърворезба на градските, просто са по-мънички. Храмовете и манастирите са в изобилие. С типичната руска църковна архитектура на капковидните куполи с люспи, оцветени в синьо или златно. Повечето манастири са мъжки, да се поклони може всеки мирянин, но за специална благословия се счита, ако гостът получи икона – подарък от манастирското настоятелство. Тайгата и брезовите горички са най-красивият пейзаж от природата на Сибир, добавяйки към тях величието на пълноводната река Томск. Сибиряните казват, че дори гарваните не могат да прелетят реката и падали като стрели на половината. Мечките са постоянните обитатели на тайгата, които понякога са дружелюбни, но не и винаги. Миналата зима е имало много нападения от мечки, които слизат в селата в търсене на храна. Местните предупреждават: Ако ги срещнете, просто не мърдайте и не ги дразнете. Всъщност народът е казал “който го е страх от мечки, да не ходи в гората!”. Затова ще се концентрираме върху забележителностите на града!

Томск – градът без нито един безработен

Университетите бълват кадри, които след дипломиране веднага биват разпределени и назначени по специалността. Бюрата по труда са ангажирани единствено с намирането им на работа, а не със съкратени и уволнени. В Томск местните казват – за да не работиш, или си мързелив, или си алкохолик. Едното допълва другото, така че да е безработен или не – решава самият индивид.

Градът разполага с два местни телевизионни канала, един регионален и няколко радиостанции, които поддържат доста висок рейтинг. Културният живот кипи. Театрите са препълнени с изкупени предварително билети месеци напред. Повечето театри, културните домове, както и домът на изкуствата се помещават в типичните за града дървени къщи с уникална архитектура, украсени с дърворезба.

Прозорците, вратите и покривите на къщите в град Томск са украсени с оригинална и неповторима дърворезба, характерна единствено за това място. Домовете с този тип дърворезба са под закрила на държавата и са обявени за паметници на културата, въпреки че в повечето от тях все още живеят семейства. Интересното в случая е, че хора в града живеят в паметници на културата! Томск се слави с дърворезбарството. От древни времена и до ден днешен това приложно изкуство е гербът за идентичност на града. Нито един от орнаментите на дървените къщи не се повтарят и в това е колоритът на Томск. Дърворезбата наподобява плетени дантели на една кука. Красотата на домовете ни пренася в една истинска приказка. Пушекът от комините затопля атмосферата и придава домашен уют.
А кой би могъл да предположи, че

в Сибир растат палми с гигантски банани! Именно в град Томск се намира най-голямата ботаническа градина в цялата азиатска част на Русия. Многобройните екзотични растения виреят като у дома си при поддържана температура и влага на тропиците и субтропиците.

Сибирската ботаническа градина е основана през 1880 година и е първата в цялата азиатска част на Русия. По онова време в императорска Русия е имало културна традиция – когато са построявали университети, те задължително е трябвало да имат собствена университетска ботаническа градина. Първоначално градините са имали една-единствена функция – да отглеждат разнообразни растения и да обучават нагледно студентите. Постепенно ролята на ботаническите градини се разраства и те стават задължителна атракция за Сибир. Ботаническата градина отбелязва 135 години – което се смята за солидна и респектираща ботаническа възраст. Преди градината се е свивала на едва 2 декара, сега тя се шири на цели 135 декара в две големи зали. Ботаническият комплекс е уникален – предвид суровите климатични условия в Сибир, оранжериите са способни да издържат студ до -55 градуса! Студените субтропици са най-високата част от оранжерията с височина 31 метра. Преди време тя е била най-високата оранжерия в Съветския Съюз, сега е втора по височина след Централната ботаническа градина в Москва. Тази височина позволява тук в Сибир да се отглеждат изключително едри и високи екземпляри дървета, някои вече са на възраст над 100 години. Впечатляващи са и колекциите на азиатските гиганти от субтропиците – като банана великан с листа над метър и половина в диаметър, бързо растящия бамбук и други интересни и редки обитатели на южната флора. На воля виреят и представителите от Северна Америка като аризонския кипарис, многоцветната магнолия и други. В момента тук се отглеждат над 3500 вида растения.
Стигнахме и до най-старата палма в колекцията на градината – тя се казва “Ховее Форстера”. Донесена е тук през 1885 година от Казан. Нейният истински дом е малкият остров Лорд-Хай, който се слави с много силните си ветрове и бури. Независимо от респектиращата възраст тази палма има много тънко и гъвкаво стъбло, което се крепи на широка основа с множество корени, дълбоко проникващи в земята. При силен вятър този вид палма никога не се чупи, тя се огъва! Ако внимателно се вгледаме в силуета на палмата, ще видим, че тя ни напомня едно към едно архитектурата на телевизионната кула в Москва “Останкино”. И това не е просто случайност. Главният архитект на телевизионната кула е завършил политехническия университет в Томск. Още на младини, когато е бил студент, той се е впечатлил от способността на тази палма да се огъва и никога да не се пречупва при силен вятър. И така след години архитект Никитин проектира кулата на Москва по прототипа на палмата. На този етап гигантската палма е висока 28 метра. Наложило се да реконструират и построят наново стъкления покрив, за да може да си расте на воля до очакваните 40 метра.
Хората са образовани и дружелюбни

Точно като тази нечуплива и здрава палма са и хората в Сибир, само че те се оприличават на стройните бели руски брезички, които тук са в изобилие. Брезата излъчва нежност, грациозност, топлота и доброта. Така бих определила населението на Сибир. Тук в студения град Томск чужденците се чувстват затоплени от дружелюбното отношение на едни спокойни, своеобразни и високообразовани хора, които със своята топлота и доброта стапят всички ледове. И както птиците се завръщат напролет, така бих искала и аз да се завърна някой ден в Сибир, независимо дали вият виелици, или е горещо лято, атмосферата тук е винаги топла и уютна.