Академик Георги Марков е историк, сред светилата на българската наука. Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. През 1970 г. завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1993 година е директор на Института по история към БАН. Преподавател в НБУ. През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Академик, Марков, защо не ни се получи преходът на нас, българите, за разлика от този на чехите и поляците?

Според мен преходът в Българи беше погрешно замислен от Андрей Луканов, след това те си го и убиха. Негова беше идеята как да бъде построен капитализмът в България. Идеята му беше политическата власт да се превърне в икономичеческа. Казва - искат капитализъм, ще имат капитализъм, но ние ще бъдем капиталистите!

Има една безнаказаност, която води до безотговорност. Това е период от 25 години - цяло поколение, има престъпност, обаче няма наказани за престъпленията. Това поощрява хората да бъдат безотговорни на всякакви равнища - отдолу, до най-високото място. Тези отдолу казват: Щом управляващите са безотговорни, кой ще ми търси сметка на мен!

Не завиждам на бъдещите историци, които трябва да опишат прехода, защото този преход има една светла част, но има и една сенчеста - на криминалния преход. В нашия преход променихме Достоевски, защото имаме престъпление без наказание. Затова често когато ме питат какво сме загубили в прехода, отговорям: Загубили сме повече отколкото сме спечелили.

Често говорите, като че ли ядосано, за младите българи, които напускат държавата, а някои дори казват, че са избягали не от България, а от българите.

Ядосан съм съм първо на тези, които злоупотребиха с прехода. Хората скачаха по площадите и се надяваха на по-добро бъдеще, а то не се случи. Значи европейското бъдеще не е светло, то е като светлото бъдеще на комунизма. Така че и младите хора на България видяха, че за тях няма бъдеще, няма поминък, срина се икономиката, те отидоха да аргатуват на Запад и за съжаление това изтичане на мозъци продължава.

Според данни на Центъра по демография 1, 650 млн., предимно млади хора, от които 600 000 с висше образование, трайно са напуснали България. Това е демографска катастрофа, защото какво бъдеще може да има България без младите си хора!?

Тогава като каква дата трябва да бъде определяна 10-ти ноември 1989 година, трябва ли да бъде чествана като национален празник?

Това е една историческа дата безспорно. А като национален празник - не. Както 9 септември не биваше да бъде празник, защото раздели българския народ, така и 10 ноември. Защото всъщност на тази дата през 1989 година се извърши един преврат по върховете на партията, за да спасят системата.

Още повече, че Живков падна след Берлинската стена, това е историческото мислене. Ако не беше паднала Берлинската стена, Живков също нямаше да падне от власт. И още - системата не издържа икономически. Защото не бяхме в съревнование, но нямахме конкуренция и се срутихме.

Рейгън държи една реч пред Бранденбургската врата на 12 юни 1987 година. Тогава казва: Г-н Горбачов, съборете тази стена. И после казва на един от секретарите си, който му е написал речта: Добре си го написал, но не вярвам да го доживеем.

Ето една Куба как оцеля въпреки ембаргото? Защото беше със Съветския съюз, но не беше съветски сателит.

Беше ли според вас проектиран още преди 25 години този неуспешен преход или ситуацията днес е плод на поредица от грешки?

По-скоро е поредица от грешки, честа смяна на курса, превъртането на различни партии. Трябва да се направи най-после един смислен анализ на този преход или поне до тук, защото според мен той все още не е завършил, за разлика от изказването на президента наскоро, който обяви, че е завършил. Как той го е усетил, че е завършил.... поне аз нямам такова чувство, особено докато гърмят банки, има безработица, хора се палят...

Трябва да се потърсят виновни. Защото у нас политиката е средство за обогатяване. Малко са моралните политици като Петър Дертлиев, например. Но затова пък не го избраха за президент.

Академик Марков, спомняте ли си първата си мисъл на 10-ти ноември преди 25 -години, при новината за свалянето на Живков?

На този ден си казах „Най-после!“, защото Тодор Живков управляваше 35 години, това са 7 мандата. И мислех, че в България наистина ще се случат нещата. Например на мен като интелектуалец през цялото това време най-много ми тежеше цензурата, защото първата ми книга стоя 7 години в издателството, преди да види бял свят. Обаче сега пък има автоцензура.

А какво мислите сега, на 10-ти ноември 2014 година?

Все се надявам, че ако се поучим от провала на прехода, ние ще имаме едно по-добро бъдеще.

интервю на М. Манолова