Част от групата на връх Вейката, зад тях е гръцкия Гюмюрджински снежник

В своеобразно честване на четвърт век от 10 ноември се превърна походът на ТД „Траки“ до най- южната точка на България.

Връх Вейката, със своите 1463 м не е нито най – високият, нито най- трудният връх в релефа на България, но до преди години беше едно от най- недостъпните и пазени места в родината ни. Изкачването му беше част от календарния план на дружеството и по никакъв начин не се предвиждаше политическо или историческо посвещение. Туристите поеха от западналата застава в края на село Горно Къпиново. Когато след около 3 часа пред тях се откри гледка към Бяло море си припомниха, че идването до тук в годините на зрелия социализъм би било невъзможно, а всеки дръзнал да го направи би бил заплашен от „стрелба на месо“. И се сетиха, че на следващия ден ще отбележим 25 години от историческата дата 10 ноември 1989г. Мястото и сега се явява гранична зона, но идването до тук преди години беше само при специален режим. Останки от полосата се забелязват и сега, но само защото това е най – незалесеното място. За хората, които не са чували – полоса е съоръжение, което се поддържаше в разорано състояние, за да може диверсанти и бежанци да оставят видими следи, ако го преминат. Движението на нарушителите обикновено се случваше в посока от север на юг. Между България и Гърция имаше прокопана и гранична бразда, която също е почти незабележима. Запазени са само граничните камъни, но на практика границата не съществува. Граничната постройка на съседката ни също е изоставена. През следващите два часа групата се движеше по мислената разделителна линия между двете държави. Някак символично беше това, че над България се стелеше гъста мъгла, а гледката към Гърция беше открита.

Какво си припомниха туристите от 10 ноември 1989? За почти всички началото на прехода започва малко по – късно. В деня, в който Пленумът на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар Тодор Живков, никой от тях не е очаквал толкова много и драстични промени. Един от тях разказа, че най- историческото в това съобщение е било, че го е научил в час по история. Друг призна, че го приел за слух и разбрал, че е вярно чак на другия ден. За някои е свързано с еуфорията на по – възрастните, защото просто не са разбирали какво става. Голяма част от групата разказа за ентусиазма, с който са подкрепяли новосформираното дясно пространство и разочарованието, което ги обхваща по- късно.

25 години е огромната част от съзнателния живот на човек. Проклети и благословени да живеят в трудно време, туристите приемат за нормална непрекъснато променящата се политическа обстановка. Дали живеем по – добре или по- зле е гледна точка на моментното състояние на духа, защото в планината се забравят житейските проблемите, но изкачвайки се на връх Вейката, след 5 часов преход, се откриват гледки, за които в недалечното минало знаеха малцина.

Теодора Кирякова

Между небето и планината е Бяло море

Полосата, макар да прилича на писта..

Граничен камък - "Е"-означава Елада, от другата страна пише "РБ"