Русия иска едновременно две взаимоизключващи се неща - преразглеждане на резултатите от Студената война и стабилност. Кремъл не може да спечели мача-реванш, твърди в коментара си за Дойче веле руският журналист Константин Егерт.

Мой познат, известен литовски банкер, твърди, че 1940 година нямало да се повтори. "Тогава нашите войски не произведоха и един изстрел. Сега ние ще открием огън още в първите секунди", казва той. Споделя също, че негов близък вече се е записал в паравоенните доброволчески отряди. "Хората тук се страхуват, че Русия няма да се задаволи само с Украйна. А горчивият опит от 20 век ни учи, че трябва да се съпротивляваме на всяка цена. Вече се подготвяме да поддържаме армията в бойна готовност, според силите си, до намесата на основните сили на съюзниците ни от НАТО", добавя той.

Нова Студена война?

Допреди година подобен разговор би могъл да звучи като научна фантастика. Тогава балтийските страни се вълнуваха от това, че износът за Русия нараства, че не достигат специалисти с руски език, че руските туристи харчели луди пари в търговските центрове, където оставяли тлъсти бакшиши. Днес не само в Прибалтика, но и в САЩ и много страни от ЕС, все по-често хората говорят за нова Студена война. Когато през 2009 година кореспондентът на британския "Икономист" Едуард Лукас издаде книга със същото заглавие, повечето хора го нарекоха фантазьор. Изглежда, че днес се сбъдват неговите мрачни предсказания за неизбежната конфронтация между Путинова Русия и Запада.

Москва се готви за реванш

Неотдавна секретарят на Съвета за безопасност на Русия Николай Патрушев даде интервю за вестник "Росийская газета", което също беше озаглавено "Новата Студена война". Патрушев е една от най-влиятелните фигури в обкръжението на президента Путин.

Реално той излага официалната гледна точка , ако щете, новата идеология на руското ръководство. А то смята, че поражението на Съветския съюз в Студената война не е било закономерен резултат от разпадането на бившата съветска ситема, а следствие от американски заговор и съглашателската политика на Михаил Горбачов и Борис Елцин. Думата "предателство" не се споменава в интервюто, но може да се прочете между редовете. Патрушев обявява САЩ за "вечния враг", а събитията от последната година в Украйна - за пиеса, режисирана от Вашингтон с цел окончателното изместване на Русия от постсъветското пространство.

Назад към СССР?

Ако една страна заговори, че има Студена война, това означава, че тя се задава. Най вече в Москва гледат на руско-украинския сблъсък като на конфликт със САЩ, които, според Кремъл, стоят зад смяната на властта в Киев. Президентът Путин и неговото обкръжение не пропускат нито един случай да напомнят, че "традиционна Русия" се противопоставя на "мита на европейските ценности", както се изрази Патрушев в интервюто си. Под знамето на новото разбиране за "консерватизъм", Кремъл се опитва да приобщи разнородни десни и леви радикали, особено в страните от ЕС. Нещо като аналог на финансираните от фондовете на ЦК на КПСС разнородни "борци за мир".

Руската политическа система, основана на централизираната власт и фасадните институции, подчинени изцяло на Кремъл, се различава коренно от западните парламентарни демокрации. Русия неудържимо одържавява всичко капиталистическо в икономиката си и вероятно скоро ще има нужда от нови петилетни държавни планове. Властите предприемат мерки за засилен контрол върху интернет и, както твърдят мнозина от комуникационния бранш, е възможно в скоро време да блокират достъпа до социалните мрежи като Фейсбук и Туитър. В същото време пропагандната машина на държавната телевизия чупи всички рекорди на телевизията на СССР. Прибавете към това и зачестилите мнения в полза на използването на тактически ядрени оръжия, и ето че картината на новата Студена война изкристализира окончателно.

Тази война е друга, макар и Студена

И все пак има нещо, което отличава сегашното положение от понятието Студена война в предишния му смисъл. За разлика от членовете на Политбюро, които бяха преди всичко пазители и интрепретатори на ортодоксалната идеология, сегашната политическа класа не само ръководи Русия, но и я владее. За нея запазването на властта означава и запазване на собствеността. В много направления външната политика на Москва е насочена към защита от негативни външни въздействия. Макар и формално, почти да края си, Съветският съюз беше революционна държава. А днешен Кремъл е подчертано антиреволюционен. Конфликтите в Грузия и Украйна служат преди всичко за легитимацията на сегашната власт в очите на собствените граждани. Основната задача на днешната власт е да не допусне хипотетичен руски Майдан.

Москва иска едновременно две взаимоизключващи се неща - преразглеждане на резултатите от Студената война и стабилност. Руското ръководство иска да го оставят на мира и в същото време да контролира постсъветското пространство, откъдето могат да дойдат някои политически изненади, като тази в Украйна. В това се състои и неразрешимото противоречие в позицията на Русия. Стабилността у дома е несъвместима, в дългосрочна перспектива, с концепцията на държава, която прилича на обсадена крепост. Кремъл води новата Студена война не от позицията на атакуващия, а от тази на отбраняващия се. И на човек не му се вярва, че Москва може да спечели мача-реванш.