Другоземни пешеходци опразниха тротоарите в хасковския квартал Бадема, но от друга страна предизвикаха истински научен интерес сред почитателите на ентомологията. Гигантски буболечки напъплили по тротоарите и впоследствие населили детска площадка в междублоково пространство, като предизвикали ужасени възгласи от няколко мами, гонещи мъници между катерушките. Погледнато отблизо, нещото приличало на умален вариант на извънземно от най-гадния вид и логично привлякло интереса на децата. Опитът съществото да бъде прогонено с ритане, завършвал с летящ пирует назад и отдалечаване на насекомото не повече от метър-два. Най-забележителното в случая е, че буболечката предпочитала да върви, вместо да лети.

„Една от тях пресече тротоара пред мен на път за треволяците край блока“, свидетелства Иван Желев от Бадема. Последният я взел за скакалец, но после видял и друг пешеходец от същия вид и се усъмнил в предположението си. Като един истински учен, възрастният човек извадил найлонова торбичка от вида, в който съвестните стопани събират акото на домашните си любимци по време на разходка, и бързо напъхал вътре пешеходстващото насекомо. Поради наличието на зловещи щипки, излизащи от предната част, Иван подходил със захват отзад и само за секунда пъхнал нещото в торбата. В къщи пък го сложил в бурканче от пюре, като милостиво пробил дупки на капачката. И седнал да го изучава. Тъй като атласите на буболечки не му предложил отговор, потърсил съдействие от интернет, и по-специално от Haskovo.net. Подозирал, че може би не знаем отговора на всички въпроси, но решил, че на нас по ще обърнат внимание от компетентните институции, ако ги питаме какво е това и дали хапе лошо и скача надалече.

По една случайност обаче Haskovo.net вече се занимава с нещото и занимава с него специалисти по въпроса. ТО се нарича гигантска водна буболечка /среща се и дървеница/, което не е характерно за нашия регион, но заради влажното и топло лято избуяло и тук заедно с растителността. Родината на бръмчащото е субтропичния пояс в Америките, но се среща и на другите континенти. Трябва му обилна вода, защото там живее и ловува. За разлика от мнозинството буболечки е месоядно, като освен други буболечки яде попови лъжички охлюви, че дори и жабки. Може да си го позволи, понеже стига до 12-15 сантиметра, а в зловещите за Иван щипки имало нервно-паралитична отрова. За човек е дотолкова опасно, колкото осите за хората с алергия. При здрав организъм може да предизвика обрив, който някой отегчен лекар ще обяви за атопичен дерматит, а по-заинтересованите ще ви предпишат урбазон. Но наистина скача лошо и хапе надалече, затова се препоръчва да не се пипа с гола ръка.

Чисто научното му название е Lethocerus patruelis /Гигантска водна буболечка/ и е считана за най-голямата от вида на полутвърдокрилите в Европа. Нейни подвидове пък са най-едрите от разреда в световен мащаб.

Въпреки хищническият си характер някои я отглеждат за домашен любимец, макар че не е ясно какво любимо намират в това занимание. Към него се насочил и първия, който ни сигнализира за буболечката - нашият читател Данаил Ангелов. По съвети от интернет /не и от нас!/, той паркирал своя екземпляр, намерен в района на книжния пазар, в 5-литров съд с вода. Не е известно как продължава съжителството им, но от 1-ви октомври /сигналът му до нас/ досега не се е чуло нищо за буболечката му. За самия Ангелов също.

Г. Христов 

Нещото предпочита да върви, вместо да лети и не се плаши от хора

Препоръчително е хората да се плашат от него, затова не правете като субекта на снимката