Преговорите за съставяне на правителство и формиране на парламентарно мнозинство отново са водеща тема за всекидневниците.

„Борисов се вбеси на Кънев, даде ултиматум на РБ - до понеделник да подпишат или избори
"Не съм оптимист, че ще съставим правителство с Реформаторския блок." Това обяви неочаквано в кулоарите на парламента Бойко Борисов по обед. Лидерът на ГЕРБ се оказа особено гневен на председателя на ДСБ Радан Кънев.
"Вчера се обадих на Радан Кънев да говорим по същество, а той ми каза:
"Няма я в момента г-жа Кунева, като я намеря, ще се обадя". Още не ми се е обадил, не виждам как можем да работим така", разказа Борисов за трудностите си с реформаторите.
В четвъртък следобед преговори на ГЕРБ с Реформаторския блок и Патриотичния фронт излязоха с идеята за правителство 2+2 - коалиция на ГЕРБ и реформаторите и подкрепа от патриотите и АБВ. Тогава за първи път преговорните екипи дадоха да се разбере, че са се разбрали. Затова вчерашното изявление на Борисов прозвуча изненадващо.
"Не е зачеркнат следващият вариант, но това вече ни е 10-а среща ли, коя, и всеки път се уговаряме преговорният екип да се консултират с някого. Ходят, консултират се и на другия ден, като дойдат пак на среща, пак не може да вземем никакво решение, защото ще се консултираме пак", показа видимо раздразнение лидерът на ГЕРБ..." - в. „24 часа".

„Подписването на евентуално коалиционно споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) се отлага до изясняването на структурата на бъдещия Министерски съвет (МС). Това стана ясно от думите на евродепутата Томислав Дончев след поредните преговори между двете партии.
Макар че има ново сближаване на позиции по управленската програма, от ГЕРБ нямало да предложат коалиционно споразумение, докато РБ не изпрати предложение за структурата на МС. Реформаторите твърдят, че въпросът досега не е обсъждан.
Румяна Бъчварова (ГЕРБ) потвърди, че разпределението на кресла трябва да е пропорционално на големината на партиите. Това значи около 3 към 1 в полза на ГЕРБ.
Следващият тур преговори ще е в неделя и разговорът пак ще е по програмата. Идеята на ГЕРБ е след това да се приеме структура на правителството, а накрая да се обсъдят имената. Попитан дали ще спазят срока до понеделник, който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде, Дончев каза само: „Нещата са динамични."
Преговорните екипи са се обединили около идеята на ГЕРБ за сливане на НАП и агенция „Митници", но според РБ това не може да стане веднага. Формациите са си стиснали ръцете и за по-голяма децентрализация, сближили са позиции в образование, администрация, правосъдие..." - в. „Труд".

„ГЕРБ поиска от реформаторите имена за министри и структура на кабинета
ГЕРБ поднесе поредната изненада при преговорите за съставяне на кабинет и от вчера вече настоява до понеделник партньорите от Реформаторския блок да предложат структура на правителството и имена на министрите.
"Имахме искания утре следобед (днес) да получим от тяхна страна вижданията и конкретни предложения, свързани със структурата на МС и разпределението на позициите, отговорностите, както и персоналните предложения", заяви Томислав Дончев след поредния двучасов разговор. Без това уточнение не може да се върви към подписване на коалиционно споразумение, допълни той. От блока поискали няколко дни отсрочка. Лидерът на СДС Божидар Лукарски обаче бе категоричен: "Докато не видим парламентарно мнозинство, което да застава зад програмата, няма да обсъждаме каквито и да е персонални състави".
Принос в общото объркване даде и Меглена Кунева, която обяви, че въпросът изобщо не е обсъждан вчера.
"Абсурд! Нали не си представяте, че се разглеждат министерски постове. Правим нещата стъпка по стъпка. Въпрос на търпение от няколко дни."
Реформаторите не усетили никакво напрежение у ГЕРБ, въпреки че няколко часа по-рано лидерът им Бойко Борисов съобщи, че не е оптимист за преговорите с РБ, и заплаши, че идната сряда може да върне мандата заради разнобоя в посланията. "Естествено е, че когато си мандатоносител и носиш отговорност за съставяне на правителство, каквато носи г-н Борисов, той иска да види бързи резултати, но ние искаме да видим сигурност. Мисля, че биха могли да проявят разбиране", коментира Кунева раздразнението на Борисов. Мнението на Дончев по въпроса бе, че ситуацията е динамична и ако днес демонстрират напредък, утре той може да бъде унищожен..." - в. „Сега".

„Ако нашите приоритети влязат в споразумение и ГЕРБ видят, че има възможност да бъдат изпълнени, то подписване на споразумение може да се случи. Това заяви председателят на парламентарната група на АБВ Ивайло Калфин след края на консултациите с президента Росен Плевнелиев.
Затова участваме в политиката - за да защитим тези политики. Ако не ги видим, няма как да подкрепяме политика, която е различна от нашите, добави Калфин, циторан от БГНЕС. За АБВ най-важни са икономическите и социалните въпроси, темите, свързани с Изборния кодекс, със съдебната система, с повече справедливост в държавата по принцип в различните политики, изтъкна той.
Увеличаване на правомощията на президентската институция е една от темите, които са обсъдили представителите на АБВ и президента. Плевнелиев се е съгласил с това, че тя трябва да бъде извадена от сегашния контекст - тук не става въпрос за сега действащи политици, а за принципни промени, по думите на Калфин.
Според АБВ президентските правомощия двете пряко избрани институции - президент и парламент - би трябвало да имат възможност да се контролират една друга и да имат горе-долу еднаква позиция.
Най-добре е президентът да има инициативата и да се създаде една институция като конвент, която да бъде самостоятелна и спокойно, широко, публично да обсъди конституционните промени. Той прие тази идея и ни каза, че мисли в подобна посока и вече е правил някои консултации, добави Калфин, но уточни, че това едва ли ще стане на следващите избори.
Президентът е поставил на срещата темата за споразумението за партньорство с ЕС и по-конкретно, че България е поела ангажимент за 33 конкретни реформи, които трябва да се случат до 2016 г. Тази тема, заяви Калфин, отсъства от разговорите за съставяне на мнозинство, а част от тези реформи предполагат много сериозно парламентарно съгласие. От тях зависи дали ще може да получим тези 15 млрд. лв., които очакваме от еврофондовете. Президентът подкрепи настояването ни за много ясна социална политика, включително в този бюджет, свързана и с компенсации за увеличените цени на електро енергията. Той подкрепи и идеите ни за по-дългосрочна визия за отбраната и сигурността, добави още той.
Нови предсрочни избори ще значат, че политиците не могат да се справят със задачата, поставена им от гражданите. Заявили сме, че ще подкрепяме важни политики, по които нямаме различия с ГЕРБ, коментира още Калфин..." - в. „Стандарт".

Другата парлива тема - съдбата на КТБ, също е широко отразена в съботните вестници.

„КТБ ще бъде фалирана и не по-късно от 5 декември т. г. трябва да почне изплащането на гарантираните влогове. До това се стигна, след като вчера парламентът с почти пълно мнозинство отхвърли идеята БНБ да спасява банки с отрицателен капитал.
Обрат в дебатите настъпи след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов чу от управителя на БНБ Иван Искров какво е предложението от потенциални инвеститори за КТБ.
„Те предлагат държавата да участва с 2,3 милиарда лева. Аз не виждам смисъл да се прави каквото и да било, защото като чувам какво говори Искров, банката e не в тежко, а на практика в много тежко състояние и не може да се оздрави", каза Борисов. След почивката текстът, предвиждащ оздравяване, отпадна от решението.
Така на практика до 7 ноември БНБ трябва да отнеме лиценза на КТБ и на ТБ „Виктория", както е по закон, и да обяви процедура по несъстоятелност.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) трябва да назначи синдик и да започне изплащане на гарантираните влогове. По закон това трябва да стане не по-късно от 20 работни дни, след като БНБ отнеме лиценза на КТБ, което означава до 5 декември плащането да стартира..." - в. „Труд".

„За отпадане на точка 3 от проектното предложение, касаещо случая с Корпоративна търговска банка, гласуваха 151 депутати в Народното събрание. Отпадна изцяло следният текст: "Народното събрание в срок до 6 ноември да приеме изменение в Закона за кредитните институции, които задължават БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина". Текстът бе редактиран преди внасянето си от бюджетната комисия начело с Менда Стоянова. След като управителят на БНБ Иван Искров представи предложението за спасяване на банката от инвеститори, изискващо голямо държавно участие, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на бюджетната комисия Стоянова се отказаха изцяло от подкрепата си за този вариант. Предложение за отпадане на т. 3 освен Менда Стоянова внесе и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.
Редакция по т.1., предложена от Менда Стоянова, с текст: "Министерският съвет да подготви и да внесе в Народното събрание предложение за изменение в пълно съответствие с правото на Европейския съюз на законите, свързани с българското банково дело, включително закона за БНБ, закона за кредитните институции и закона за гарантиране на влоговете", бе приета със 130 гласа "За", 33 гласа "Против" и 1 "Въздържал се".
По т. 2 отново бе предложена редакция от Менда Стоянова от ГЕРБ: "Народното събрание да приеме законови промени, осигуряващи незабавно изплащане на гарантираните депозити при условията в правото на ЕС". Текстът бе приет със 133 гласа "За", 17 "против" и 18 въздържали се.
Т. 4 от предложението не бе редактирана. Тя касае сключването на договор от БНБ с международно юридическо лице, което може да разследва финансови престъпления, т.нар. форенсик акаунтинг. Текстът бе приет със 136 гласа "За", 23 "Против", а 3 се въздържаха.
Заради отпадането на предишната т. 3, т. 4 зае нейното място и всички точки от решението бяха гласувани наново: 132 депутати подкрепиха, 35 бяха "Против", 1 се въздържа.
В края на дебатите Янаки Стоилов от БСП - Лява България предложи изцяло ново решение с текст: "Приема за сведение доклада на Българска бародна банка, като изразява неодобрение към надзора над КТБ", но председателят на парламента Цецка Цачева му обърна внимание, че на този етап не може да се предлагат цялостно нови текстове, а само редакции по предложени. Предложението да отпадне целият текст на проекта в четири точки не бе прието. "За" гласуваха едва 39 народни представители, 110 "против", а 18 - "въздържал се". - в. „Стандарт".

„Съдбата на Корпоративна търговска банка вече е ясна - единственият изход е отнемане на лиценза й и старт на процедурата по обявяването й в несъстоятелност. Това е резултатът от петчасовото пленарно заседание на Народното събрание вчера. Депутатите и БНБ се обединиха около извода, че КТБ не може да бъде оздравена и няма смисъл от удължаване на агонията. Това е добра новина за вложителите, чиито депозити са гарантирани, защото означава, че ще си получат парите преди Коледа. Финансовият министър Румен Порожанов обаче предупреди, че фалитът на КТБ ще има тежки икономически последствия и ще доведе до лавина от дела срещу държавата.
Преломът в НС дойде, след като управителят на БНБ Иван Искров най-сетне призна, че има настойчиви инвеститори със заявени намерения. Офертата им, с която гуверньорът запозна парламента, обаче се оказа неприемлива и разочароваща. Преди това ГЕРБ и ДПС лансираха идеята да се промени Законът за кредитните институции и да се даде още една, последна възможност БНБ да потърси схема за оздравяване на КТБ. Проблемът бе, че до дни се очаква квесторите на затворената банка да представят счетоводния резултат, който ще отрази огромните обезценки от докладите на одиторите. При отрицателна величина на капитала БНБ е длъжна в 5-дневен срок да отнеме лиценза на КТБ. Но тъй като се знаеше, че консорциум на три фонда - Оманския, ЕПИК и "Джемкорп", преговарят с министри и политици за КТБ, депутатите се канеха да приемат текст, че ако важна за икономиката банка изпадне в капиталова неадекватност, БНБ трябва първо да опита да я санира, преди да й вземе лиценза.
Кандидат-инвеститорите обаче предлагат схема, според която държавата трябва да даде 2.3 млрд. лв., а те да се включат с активи на мажоритарния акционер в банката "Бромак" (на Цветан Василев). Така се разбра, че всъщност консорциумът се опитва да спаси активите на банкера Василев, които са под запрещение.
"Сутринта имах надежда, че КТБ ще бъде спасена. Изказването на Иван Искров ме убеди, че такава надежда няма", обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той нарече "нагло писъмце" предложенията на трите фонда. Борисов изтъкна, че основен виновник за кризата с КТБ е БНБ с нейното "престъпно бездействие". "Ако БНБ си беше на мястото, това нямаше да се случи. И понеже министър Чобанов беше добър, ако беше Дянков, това нямаше да стане. Дянков нямаше да ги пусне да направят това нещо, нито Цветанов щеше да пусне жандармерийските коли пред банката", коментира Борисов.
Фалитът на КТБ ще има силен ефект върху икономиката и публичните финанси на страната ни, категоричен беше служебният финансовият министър Румен Порожанов. "Във всички случаи ще струва много на държавата и поглеждайки във времето ще има доста негативни ефекти този казус върху публичните финанси", предупреди министърът. Преди дни омбудсманът Константин Пенчев алармира, че случилото се с КТБ дава основание на много фирми и граждани да заведат дела..." - в. „Сега".

„Бивш шеф на КТБ: Искат да вземат активите на безценица
Идеята е да се разнебити банката, да се отделят активите, които все още са апетитни и да бъдат реприватизирани. Определени хора искат да ги вземат на безценица.
Това каза вчера бившият изпълнителен директор на КТБ Илиан Зафиров на излизане от следствието. Той и колегите му Георги Христов и Александър Панталеев бяха привикани от прокурорите и следователите, докато в парламента течеше дебата за бъдещето на банката.
Тримата били призовани, за да дадат образци от почерците си за изготвянето на графологична експертиза.
Първи в 10,30 ч в сградата на столичното следствие влезе Георги Христов. Той лаконично обясни, че бил призован по телефона. След него пристигна Зафиров. Панталеев също дошъл, но не бе видян от медиите. В края на юли тримата бяха обвинени в безстопанственост и са на свобода срещу 10 000 лв. гаранция. Това им било трето явяване в следствието. Първо били разпитвани като свидетели. Второто им призоваване било, за да им повдигнат обвинения.
Единствен пред медиите спря Зафиров, който говори на влизане и на излизане. "Абсолютно съм убеден, че банката може да бъде спасена", каза той. Според него не било задължително да се наливат средства от държавата, които да се изплащат с години.
"Държавната подкрепа може да има най-различни форми, включително държавна гаранция, депозит, който ще бъде върнат след година", добави той. По думите на банкера законопроектът Пеевски-Цонев "целял най-вероятно не това, което се афиширало".
"Тази дупка от 4 млрд. лв. не знам откъде я изкопаха, но стига до Китай", пошегува се той. Зафиров смята, че тя била предопределена още през юни, когато БНБ даде пресконференция, и съобщи за липси в размер на 3,5 млрд лв. Банкерът обаче отказа да дава оценки и да коментира управителя на Централната банка Иван Искров.
"Имаше натрупвания от действия и бездействия. Атаката е свързана с по-глобални проблеми - икономически, геополитически. За съжаление, банката попадна в разгара на една геополитическа битка. Основно свързана с енергийните потоци, шистовия газ, Южен поток например", добави Зафиров..." - в. „24 часа".

„Има три групи виновни за случилото се с КТБ и те трябва да понесат своята отговорност, за да възстановим вярата на обществото в справедливостта. Това обяви от парламентарната трибуна Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия.
По думите й в първата глупа виновни са собствениците и мениджърите на самата КТБ, които са взимали "абсолютно безотговорни решения", някои от които граничат с престъпление.
Стоянова посочи, че банковият надзор в БНБ и в ДАНС също не са си свършили работата. Тя попита защо надзорът не е видял нарушенията, които сега откриват одиторите в КТБ.
Направихме супер структура като ДАНС, в която е и финансовото разузнаване, което също не си е свършило работата, посочи депутатът.
Тя допълни, че вина носят и одиторите, в случая - KPMG. Компанията е заверявала отчетите на банката без всякакви резерви, защото са проявили престъпна небрежност или така е трябвало, подчерта Стоянова.
Те освен задължения да гледат документи имат задължение и да проверят верността на данните в тях, посочи тя.
Според нея освен за промени в банковото законодателство трябва да се помисли и за промени в Наказателния кодекс в частта за банковите измами.
Трябва да има понасяне на вина, от всички, които са нарушили закона, заключи тя.
Стоянова посочи, че се очаква от правителството да внесе проект с промени, които да гарантират безпрепятственото и бързо изплащане на гарантираните депозити в КТБ, защото по действащите правило това щяло да отнеме твърде дълго. Тя посъветва и специалистите на БНБ най-сетне да започнат да си говорят с тези от други институции и да предложат нужните законодателни промени..." - в. „Дневник".

Вестниците съобщават и за масови уволнения на служители от администрацията на парламента.

„Между 30 и 40 души са уволнени от администрацията на Народното събрание само 4 дни след старта му. Всички те са назначавани по времето на Михаил Миков като председател.
Някои са уволнени, други съкратени поради изтичане на изпитателен срок, трети са освободени по взаимно съгласие. Всичко се прави и под юридическата форма на закриване, събиране или разделяне на отдели, обясниха от НС.
За толкова кратко време не е възможно да проведеш интервюта и да прецениш работата на тези хора, единственият критерий явно е бил от кого са назначавани, коментираха от опозицията. От сряда в кулоарите на НС се разхожда главният секретар от времето на предишния мандат на Цецка Цачева - Иван Славчов. А настоящият Петя Гладилова бе забелязана днес да излиза притеснена от кабинета на Цачева." - в. „24 часа".

„Председателят на 43-то Народно събрание Цецка Цачева е инициирала уволнението на повече от 30 човека от администрацията на Народното събрание, съобщи в профила си във "Фейсбук" заемалият този пост в предходния парламент лидер на БСП Михаил Миков.
Според него единственият критерий, по който са подбирани уволнените, е фактът, че са назначени през последната година и половина. Той ги призовава да съдят бившия си работодател и обещава съдействие от експертите на БСП.
"Закрит е отделът за анализ на ефекта от законодателството, който имаше за основна задача да следи за качеството и хомогенното прилагане на законите. Сериозно ощетена е програмата "Студенти на стаж в парламента", която беше тотално пренебрегната и при предходното управление на ГЕРБ. Уволнени са десетината току-що завършили юристи, които назначихме в Народното събрание, за да трупат опит и да получат своя шанс за развитие в България", изброява Миков, по чието време пък беше закрит Националният център за изследване на общественото мнение към парламента дни след като през август 2013 г. съобщи, че 60% от българите искат оставката на кабинета "Орешарски".
Лидерът на БСП уверява, че голямата част от нарочените за уволнение нямат нищо общо с БСП и никога не са работили в партийната централа. "Уволнените са хора с висше образование, с квалификация и идеи, които няма да останат реализирани в 43-тото Народно събрание под председателството на г-жа Цачева", пише Миков в профила си във "Фейсбук".
Според него Цачева е започнала "дребнава политическа чистка", която показва "краен, безогледен и арогантен стил". Миков подчертава, че не определя случилото се като реваншизъм..." - в. „Дневник".