На 29 октомври бесарабските българи празнуват. Датата е избрана през 1938 г. от потомците на бесарабските и таврийските българи по повод 100-годишнината от освещаването на катедралния храм "Свето Преображение господне" в Болград, Румъния
От историята се знае, че основните бежански вълни на масово преселване на бесарабите отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18-и и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.
Два века по-късно в Свиленград бесарабски българин чете божието слово на миряните. Отец Георги Крясков от Молдова служи в църква "Животоприемний източник" в кв. Гебран и още в храмовете на 10 села в общината. 30-годишният отец е обичан и тачен от местните хора заради добротата си и скромността си.
Той е ръкоположен за свещеник на Йордановден през 2008 година от Старозагорския митрополит Галактион. 40 дни по-късно младият поп е въдворен в храма в кв. Гебран, за да поеме енорията си. Решението на дядо Галактион да бъде разпределен в Свиленград е заради липсата на духовници в района.
"България я чувствам със сърцето си повече от Молдова, където съм роден", признава отец Георги. Той е духовник първо поколение във фамилията си. Да поеме по пътя на вярата решава още на 17-годишна възраст. Тогава напуска и родния си град Тараклия в Молдова. По разказите на приятел от детството за Софийската семинария, решава и тръгва за България, за да се изучи за духовник. По това време вече е завършил един семестър в музикален колеж със специалност акордеон.
За решението си да се откаже от кариерата на музикант, да загърби материалните удоволствия и да се посвети на Бог, отгледаният в семейството на инженер-механик и учителка свещеник казва, че го е взел спонтанно, но без колебание. "Със сигурност е промисъл Божия. Дори и не съм помислял за това, преди да вляза в семинарията. Но още щом стъпих на българска земя и влязох в духовната академия, почувствах успокоение и обновление в душата си", спомня си отец Георги.
М. Манолова
