Марек ни попиляха насред Ямача

Марек обърна навън неприятното лице на Хасково, на неможенето да се надиграе съперник дори от неговата черга, и би комфортно с 1:0 насред Ямача. Ужасяващ е не толкова резултата, а начинът по който бе стигнат до него-на първа скорост, без каквото и да е напъване от страна на гостите. На тях им стигаше да размотават топката и да падат в близост до наказателното поле. Откъдето после да центрират. Само за 6 минути стана ясно, че Дупница може да играе добре и на третия етаж, а Хасково не можеше да отлепи и от първия. При всяко статично положение следваше ужас и безумство пред вратата на домакините, като с малко повече късмет, гостите можеха да ни бият с тройка и то само от статични положения.

Още в 6-тата минута вдигната от фаул топка бе засечена от Еньо Кръстовчев абсолютно неспасяемо в долния ляв ъгъл на вратата на Пейков. Ударът нямаше хващане, дори на голлинията да се бяха подредили Касиляс и Нойер взети заедно. Разбира се, тях нямаше да им оставят човек в чиста позиция да бие от 4 метра необезпокояван във вратата. Ситуацията се повтори като под индиго в 22-тата минута, но ударът на Димитър Петков милостиво мина на косъм от лявата странична греда. Забележително е, че на техния капитан дори не му се наложи да скочи-би стъпил на земята, от ъгъла на вратарското поле.

Хасково игра далеч по-надъхано от резила с Левски, когато за първите 45 минути не ритнаха дори 1/един/ път към вратата на гостите. Сега ритаха, но опасни удари на Дончо Атанасов и Влади Узунов от дистанция, забърсаха гредите на дупнишкия вратар. Кулминацията бе в 37-та минута. Тогава, правещият впечатление като един от най-слабите на терена Атанас Кръстев направи забележителен пробив отляво и пусна топката по фланга, последва прецизно центриране, а от остър ъгъл шилото Диян Лозев засече от воле топката, която обаче се отби в напречната греда. Бялата лястовица на хасковската атака обаче остана само една и до края на двубоя не се видяха поне 3/три/ разменени на скорост подавания. След гола пък гостите почнаха да пасат терена на Хасково, като лежаха при всеки удобен повод. Дупничани уж имат славата на корави македонци, но падаха по лесно от жени, при това анорексички. При всяко единоборство, играч на гостите търсеше да усети какво изпитват кравите и ровеше с лице в чимовете. Върхът на резила бе към края на първото полувреме. Асът на Хасково Емо Ангелов се сбута с техния капитан Петков, последния видя че съдията Кабаков не гледа натам и падна като лебед с прекършено крило, мучейки жалостиво от „болка“. За щастие, младичкият съдия очевидно бе патил на подобни селски бабаитлъци и не се хвана. За авторитет раздаде два жълти картона-на Ангелов и дупничанина, което си беше малък абсурд. Или нашият го бе ударил без топка и следваше да бъде изпратен под душовете, или онзи симулираше безсрамно и следваше да бъде декориран само той.

През втората част дупничани почувстваха терена на Ямача за хотел и по-често лежаха на него отколкото да играят. Не че нашите играха, въпреки че влязоха свежи сили в лицето на Димитър Алексиев, Атанас Чепилов и Джихат Кямил. Смените обаче дойдоха късно, след 70-тата минута, и не промениха развоя на мача.

Дербито на последния с предпоследния привлече не повече от 150 зрители на Ямача, които съдейки по физиономиите им след мача, се канеха вече да не стъпнат на стадиона дори някой да им обещае Шампионска лига.

Г.Христов

Нашите опитваха да ги бият с центрирания, на Емо Ангелов нямаше шанс срещу вратар и защитници

Само Диян лозев се опитваше да твори нещо и сновеше по крилата

Пак той бе замесен в най-добрата възможност за нашите

Ударът му от въздуха обаче срещна напречната греда

Педро Еуженио/ с топката/ и Майкъл Тевия се стараха, но не успяха да застрашат вратата на съперниците

Губехме всяко единоборство

Особено във въздуха

Дупничани пък падаха по-лесно от отстреляни патици. Капитанът им пробва да изпроси червен картон на Емо Ангелов

От скука публиката се заигра с таблетите си