Хирурзи в Сидни успяха да осъществят три успешни операции за присаждане на „мъртви“ сърца на пациенти, нуждаещи се от трансплантация, съобщи The Australian. Според специалистите, новият метод значително увеличава шансовете за живот на болните с тежки сърдечни патологии, тъй като ще нарасне броят на органите, годни за присаждане.
Представители на болницата „Св. Винсент“ в Сидни, където са извършени операциите (последната – в сряда), заявиха, че досега за трансплантации са използвали изключително донорски сърца, които още биели, получени от пациенти в мозъчна смърт. Д-р Питър МакДоналд, шеф на клиниката по сърдечна хирургия, нарече новата методика „съвременен пробив“, направен 30 години след създаването на клиниката. През цялото това време основен проблем там е бил недостигът на донорски органи.
По думите на кардиохирурга Кумуд Дитал, осъществил трите операции, първите опити да за присаждане на сърца, престанали да бият, датират още от 60-те години на миналия век, като донорът и реципиентът са били в съседни операционни. В наше време те да бъдат на едно и също място е изключително трудно.
Специалисти на болницата, заедно със Сърдечния институт „Виктор Чанг” разработили в продължение на 20 години способ за съхраняване на сърцето с помощта на специален разтвор и апарат, който позволява то да се поддържа в нормално състояние ex vivo извън организма. После те разработили и техника за неговата реактивация, така че то да започне отново да бие.
Всяко от донорските сърца, използвани за новите трансплантации, е престояло в този апарат около 4 часа преди да бъде трансплантирано. Днес двама от пациентите са били представени пред журналисти и демонстрирали забележително подобрение на своето състояние.
Първият пациент е 57-годишната жителка на Сидни Мишел Грибилас, която страдала от вроден порок на сърцето. Тя заявила, че се чувства съвсем нов човек, най-много на 40 години. Вторият трансплантиран е 40-годишният Йън Деймън, със същата диагноза. Бащата на 3 деца, който бил опериран преди около 2 седмици, заявил, че се усеща изумително и няма търпение да се върне в „големия свят“. Третият пациент все още се намира в отделение за интензивна терапия.
